Разпитва го още час, като упорито го връщаше към темата, когато той се отплесваше и бърбореше за какво ли не. Въпреки че не изкопчи нова информация от него, не мислеше, че си е губила времето. Ако се наложеше отново да говори с бездомника, той вече я познаваше и дори изпитваше симпатия към нея, особено след като му беше поръчала закуска и му бе дала малко пари, които Дългуча безсъмнено щеше да похарчи за алкохол и наркотици.
Според нея мястото му беше в психиатрията или в приют, но този човек никога нямаше да се съгласи да отиде там. Ив отдавна се беше примирила с факта, че не може да спаси всеки пропаднал човек.
— Добре го подхвана, Трухарт — похвали тя младия полицай, който се изчерви до уши. Тя си каза, че наивността му е трогателна, но ще трябва да свикне да контролира емоциите си. В противен случай колегите му щяха да го побъркат от подигравки и може би щяха да го накарат да напусне полицията.
— Благодаря, лейтенант, задето ми позволихте да ви помогна при разпита му.
— Ти го заслужи, защото ни посочи този човек. Предполагам, че не мечтаеш завинаги да останеш „чирак“ в отдела.
Младежът изпъна рамене.
— Искам да стана детектив и се надявам някой ден да заслужа значката.
Ив си помисли, че това е мечтата на всички новаци в полицията, но все пак от това момче можеше да излезе нещо.
— Мисля, че ще успея да помогна за прехвърлянето ти в друг район и под ръководството на друг полицай. Но ще те помоля засега да останеш в този квартал. Имаш набито око и ми се иска да си сътрудничим, докато приключа разследването на този случай.
Трухарт изумено се облещи — не можеше да повярва на късмета си.
— Ще бъда на ваше разположение, лейтенант.
— Добре. Но знай, че Бауърс няма да се примири и ще направи черен живота ти.
— Вече го е направила — кисело се усмихна той.
Сега беше моментът да го разпита и да научи повече подробности за жената, която го обучаваше. Ала Ив не се възползва — не й се искаше да го постави в неловко положение.
— Разбрахме се. Върни се в участъка и напиши рапорта си. Ако се натъкнеш на нещо, което би могло да е свързано с убийството, обади се на мен или на Пийбоди.
Тя тръгна към канцеларията си, като не пропусна да нареди на сътрудничката си да направи копие на диска със записа на разпита.
— Искам и списъка на наркопласьорите в този квартал. Не бива напълно да се изключва възможността, че убийството е извършено заради дрога. Едва ли някой пласьор ще умъртвява клиентите си, като оперативно отстранява жизнено важните им органи, но съм се сблъсквала и с по-странни случаи. Трябва да проверим и всички секти — продължи тя, докато Пийбоди записваше нарежданията й в електронния си бележник. — Мисля, че убийството не е тяхно дело, но не бива да изключваме подобна възможност.
— Няма да е зле да се обадя на Изида — предложи Пийбоди, спомняйки си за гадателката, с която се бяха запознали при разследването на друг случай. — Може би ще ни осведоми дали привържениците на черната магия имат ритуали, изискващи изтръгването на човешки органи.
Двете стъпиха на ескалатора.
— Да, непременно се свържи с нея. Искам да елиминираме поне една от възможностите. — Ив разсеяно се загледа в изцяло остъклените асансьори, с които полицаи, чиновници и граждани се придвижваха до различните нива на сградата и които тя никога не използваше. Откъм улицата се разнесе вой на сирена, две полицейски коли профучаха към западната част на града, промъквайки се между огромен автобус, облепен с реклама, и трамвай.
В сградата сякаш ритмично пулсираше сърце. Чуваха се гласове, забързани стъпки, всеки служител беше зает с работата си. Този ритъм беше добре познат на Ив, бе част от живота й. Погледна часовника си и видя, че е само девет. Беше на крак вече четири часа, а денят едва сега започваше.
— Надявам се и да установим истинската самоличност на жертвата — продължи тя, когато слязоха от ескалатора.
— Имаме отпечатъците му и ДНК пробите. Ако Морис е започнал аутопсията, ще научим приблизителната възраст на мъртвеца.
— Веднага ще се заема със задачите. — Пийбоди зави на ляво и се запъти към общото помещение, а Ив влезе в малката си канцелария. Единственият прозорец беше тесен и през него почти не проникваше светлина, но за сметка на това шумът от въздушния трафик беше оглушителен. Ала автоготвачът работеше и беше зареден с великолепното кафе, което Рурк доставяше, бог знае откъде.
Младата жена си поръча голяма чаша и доволно въздъхна като отпи първата глътка. Настани се зад бюрото си и включи видеотелефона, за да се свърже с Морис.