— Точно така. Работата е била свършена, останалото е било за заблуда. Убиецът я е завлякъл в мазето, взел е личната й карта. Знаел е, че бързо ще я идентифицират по пръстовите отпечатъци, които фигурират в досието на всеки полицай. Нарочно е захвърлил униформата и значката й в контейнер за смет, намиращ се на няколко пресечки от местопрестъплението. Искал е да изглежда така, сякаш се е стремял да затрудни разпознаването на жертвата.
— Вие никога не бихте постъпила толкова глупаво, ако я бяхте очистила — обади се Пийбоди и се изчерви, когато Ив смразяващо я изгледа. — Исках да кажа, че детектив Бакстър неизбежно ще стигне до същото заключение.
— Дано. Това, че всяка кост на мъртвата е била счупена, а лицето й обезобразено до неузнаваемост, също е било опит за заблуда на полицията. На пръв поглед убийството е било извършено от обезумял човек, но всъщност е било… програмирано.
— Извършено е било от дроид — кимна Фийни. — Всичко съвпада.
— Най-убедителен е фактът, че метачите не са открили на местопрестъплението никаква кръв, освен нейната, никакви следи от друг човек. Ако пребиеш някого с юмруци, по тялото му неизбежно ще полепнат частици от кожата ти. Онзи, който е поръчал убийството, е пропуснал тази малка подробност или пък е знаел, че ще бъде прикрито. Престъпниците не са полицаи, но вероятно са подкупили някое ченге.
Очите на Пийбоди се разшириха от изумление и тя възкликна:
— Росуел!
— Правилно — одобрително кимна Ив. — Познавал е Бауърс, работели са в един и същи участък. Свързан е с другото разследване и е истинският виновник или прикрива някого. Във всеки случай трябва да се заемем с него. Знам, че има проблеми с хазартните игри — добави тя. — Да проверим какво е финансовото му състояние в момента.
— С удоволствие ще го сторя — обади се Фийни. — Странно, тази сутрин беше цъфнал в управлението. Разбрах, че Уебстър го повикал, за да го разпита за Бауърс. Чух, че започнал да злослови по твой адрес пред колегите ти, а Картрайт с един удар го проснала на земята.
— Не думай! — усмихна се Ив. — Винаги съм я харесвала.
— Бива си я. Ударила го с лакът в тлъстото шкембе, а когато онзи се пльоснал на пода, се усмихнала и му се извинила.
— Скъпа, трябва да й изпратим букет — обади се Рурк.
Ив го стрелна с поглед.
— Не бива, защото ще я злепоставим. Пийбоди, заеми се с Росуел. Макнаб, открий какво общо има правителството с „Дрейк“, за да разберем произхода на дроида. Фийни, свържи се с Луиз — дано открие нещо нередно в документацията, придружаваща всеки орган.
— Бас държа, че има и друга, тайна документация.
Ив смаяно изгледа съпруга си.
— За какво намекваш?
— Ако в „Дрейк“ действително се извършват незаконни медицински експерименти, резултатите от тях са надлежно документирани. Не вярвам да са в главния компютър на центъра. Вероятно са „погребани“ в друг компютър.
— Как да ги открием?
— Мисля, че ще мога да ви помогна. Но ще ми отнеме доста време, ако се занимавам с всички заподозрени. Най-добре е да ми посочите конкретно име.
— Няма да те питам как ще го направиш — промърмори Фийни. — Започни с Тая Уо и Ханс Вандерхавен. Днес Уо трябваше да ми покаже златната си значка, но не дойде. Вандерхавен ненадейно си е взел отпуска и е заминал. Знаем, че се намира „някъде в Европа“. Когато ни се обади, Далас, с Пийбоди се готвехме да се заемем точно с тях.
— Ако някой от тези двамата е загубил значката си на местопрестъплението, навярно ще си купи нова.
— Бъдете спокойна — намеси се Макнаб. — Имам хора във всички магазини, където се продават значките. Свързал съм се и с магазините в Европа. Ще ни съобщават за всяка продажба.
— Браво, Макнаб.
— Да започваме. — Фийни се изправи и погледна Ив. — А ти какво ще правиш, докато всички ние се скапваме от работа?
— Ще предприема кратко пътуване. Връщам се още утре. Бакстър е уредил с Майра да ме подложи на тест, който ще докаже дали казвам истината.
— Не бързай да се подлагаш на теста. След няколко дни ще докажем невинността ти.
Усмивката й помръкна.
— Ако не го сторя, подозренията завинаги ще тегнат върху мен.
— Тогава поискай да приложат само първо ниво. Нямат право да те принуждават да се подложиш на всичките.
Ив го погледна в очите.
— Знаеш, че трябва да издържа всичко, за да докажа невинността си.
— Глупости!
— Ще се справя. — С крайчеца на окото си тя видя, че Рурк е станал и направи знак на Фийни да замълчи. — Такъв е редът, освен това няма защо да се тревожа, щом съм в ръцете на Майра.
— Така е — промълви той, но сърцето му се сви от мъка. Обърна се, взе палтото си и извика: — Да тръгваме, колеги. Далас, по всяко време можеш да ни се обаждат на личните видеотелефони.