— С нетърпение очаквам да прегърна дъщеричката си. Харесва ми да съм бременна.
— Но защо?
Карън отново се засмя при вида на смаяното й изражение, сетне нежно погледна съпруга си.
— Защото да създадеш дете е най-голямото чудо на света.
— Така ли? — Ив почувства, че напълно беше изчерпала темата за бременността, затова отново се обърна към Уил. — Не искам повече да отнемам времето ти. Благодаря за помощта. Ще ти бъда благодарна, ако откриеш записките си за Друри.
— Непременно ще ги намеря. — Той стана и докосна ръката на жена си, която лежеше върху корема й, сякаш докосваше неродената си дъщеря.
Ив помоли Рурк да шофира из града, докато му предаваше разговора си с Уилсън Макрий.
— Обвиняваш ли го?
Тя поклати глава.
— Всеки има своята Ахилесова пета. Престъпниците са открили слабото му място — човекът има дете, хубава жена, която е бременна, и спретната къщичка в предградията. Знаели са „кое копче да натиснат“.
Рурк бавно караше по магистралата, осветена от мощните прожектори.
— Карън е учителка — промърмори той. — През последните шест месеца е преподавала чрез видеозаписи и възнамерява да продължи по този начин още една-две години. Оплака се, че й липсвал контактът с учениците. Изключително симпатична е и много се безпокои за съпруга си.
— Какво знае?
— Повече отколкото той се въобразява. Уил ще се върне ли в полицията, когато приключиш с този случай?
Направи й впечатление, че Рурк каза „когато приключиш“, не „ако приключиш“. Доверието му й действаше окуражаващо, въпреки че в момента се съмняваше в способностите си.
— Не. Никога няма да се примири, че доброволно е напуснал. Престъпниците са го лишили от значката му. Понякога човек не може да си върне всичко, което е загубил. — За миг затвори очи и прошепна: — Ще ме заведеш ли в центъра на града? Трябва да потърся онази сграда, да проверя дали си спомням…
— Не се натоварвай с допълнителни проблеми, Ив.
— Понякога не можеш да се отърсиш и от всичките си спомени. Трябва да отида там.
„Това е друг град — помисли си, — някои от старите каменни и тухлени сгради упорито се съпротивляват срещу времето, а много са разрушени и на тяхно място са издигнати здания от стъкло и стомана.“
Навярно щяха да видят модерни ресторанти и клубове, луксозни хотели и магазини с бляскави витрини, примамващи туристите да похарчат парите си. Но щяха да се натъкнат и на публични домове, долнопробни кръчми и мръсотия, съществуващи в онези райони на града, където се събираха само глупците и обречените.
Рурк шофираше сребристата кола по тесните улички, осветявани само от крещящите реклами, които обещаваха плътски наслади. Проститутки зъзнеха по ъглите и чакаха някой клиент да ги спаси от пронизващия вятър. Наркопласьорите предлагаха стоката си на по-ниски цени, тъй като студът беше прогонил всички минувачи, освен най-пристрастените наркомани.
Бездомниците се свиваха в „колибите“ си, направени от подръчни материали, наливаха се с долнопробен алкохол и чакаха да се съмне.
— Спри пред онази сграда. — Ив посочи някакво ъглово здание с порутени стени, покрити с нецензурни надписи. Прозорците на партера бяха с решетки. Мигащата неонова реклама на фасадата обявяваше, че това е хотел „Саут сайд“.
Ив слезе от колата и внимателно огледа прозорците. Някои бяха счупени, навсякъде бяха спуснати евтини щори.
— Всички подобни хотели си приличат като две капки вода — промърмори замислено. — Не съм сигурна дали това е онзи, който търся.
— Искаш ли да влезем?
— Не зная. — Тя нерешително приглади косата си. В този момент някакъв кльощав тип със змийски очи изскочи от сенките.
— Търсите ли нещо, приятели? Ако имате мангизи, мога да ви предложа първокласна дрога — „Зевс“, „Екстази“…
Ив гневно го изгледа.
— Разкарай се, скапаняко, или ще ти извадя очите и ще те накарам да ги изядеш.
— Слушай, мръсницо, намираш се на моя територия и ще се държиш прилично. — Човекът вече беше забелязал лъскавата кола и беше решил, че мъжът и жената са глупави богати туристи. Извади джобен нож, отвори го и го насочи към тях. — Дайте ми паричките и бижутата си и ще бъдем квит.
За секунда тя се поколеба дали да му избие зъбите или да го хване и предаде на кварталния полицай. Но Рурк изобщо не се замисли. Замахна с юмрук и ножът падна на тротоара. След миг вече стискаше наркопласьора за гърлото.
— Май нарече жена ми „мръсница“, а?
Човекът само изхърка и се замята като риба на сухо. Ив поклати глава, наведе се, взе ножа и го сгъна.
— Слушай какво ще ти кажа — продължи Рурк с изключително любезен тон, — ако аз извадя очите ти, наистина ще ги изям. Давам ти пет секунди да изчезнеш, в противен случай апетитът ми ще се изостри.