Той се усмихна и зъбите му проблеснаха в полумрака, после запрати пленника си на тротоара. Костите на нещастника изпращяха, после той, олюлявайки се, се изправи на крака и закуцука по улицата.
Рурк изтупа праха от дланите си и промърмори:
— Докъде бяхме стигнали?
— Много ми хареса заплахата, че ще изядеш очите му. Трябва да я приложа някой път. — Пъхна ножа в джоба си и за миг го задържа. — Да влезем в хотела.
Фоайето се осветяваше само от една лампа, зад мръсното бронирано стъкло на рецепцията седеше намръщен дроид. Изгледа новодошлите и посочи ценоразписа.
За долар на минута клиентът получаваше стая с легло, а ако платеше по два долара, му даваха и ключ от тоалетната.
— Искаме стая на третия етаж, източно изложение — побърза да каже Ив.
— Нямате право на избор.
Тя повтори искането си.
Дроидът погледна към кредитния жетон за сто долара, който Рурк му подаваше.
— Всъщност не ми дреме — промърмори, обърна се и взе някакъв ключ от таблото. Сграбчи жетона и подхвърли ключа. — Имате петдесет минути. Ако просрочите времето, ще платите двойно.
Ив взе ключа и със задоволство забеляза, че ръката й не трепереше. С Рурк се заизкачваха по стълбите.
Никога не беше стъпвала тук, но всичко й се струваше познато. Тесните стъпала, мръсните стени, иззад които се разнасяха стоновете на съвокупляващи се хора. Студеният вятър проникваше през пролуките между тухлите и я смразяваше до мозъка на костите.
Безмълвно пъхна ключа в ключалката и отвори вратата.
Въздухът беше застоял, вонеше на пот и мръсотия. Върху чаршафите на леглото имаше засъхнали петна от кръв.
Ив почувства, че се задъхва, но пристъпи в стаята. Рурк също влезе, затвори вратата и зачака.
Прозорецът беше счупен, но това не беше рядкост за евтините хотели. Дъските на пода бяха мръсни и набраздени, ала Ив беше виждала и други стаи с такива подове. Въпреки че краката й се подкосяваха, тя се приближи до прозореца и погледна навън.
Колко ли пъти беше стояла до прозореца в мръсни хотелски стаички и си беше представяла как скача от перваза, как шеметно полита надолу и умира на улицата? Какво й беше вдъхвало сили да се откаже от фаталния скок и да продължи ужасяващото си съществувание?
Колко пъти беше чувала вратата да се отваря и бе отправяла молитви към Бога, когото не разбираше, да се смили и да й помогне. Да я спаси.
— Не знам дали това е стаята, която сънувам. Прекарах детството си в мизерни хотели. Но тази прилича на стаята в Далас, където убих баща ми. Със сигурност знам, че тогава бях много малка. Смътно си спомням как изглеждах, спомням си лицето му и ръцете му, които бяха вкопчени в гърлото ми. — Тя машинално докосна шията си, сякаш да прогони въображаемата болка. — Още усещам лепкавите му устни върху моите и отвращението, което изпитах, когато за пръв път проникна в мен. Не знаех какво ми е сторил, но болката ми подсказа, че се е случило нещо страшно. Знаех, че не мога да му попреча. Най-абсурдното беше, че всеки път, когато се върнеше пиян, се надявах само да ме пребие, но да не ме изнасили. Понякога надеждите ми се сбъдваха. — Затвори очи и допря челото си до счупеното стъкло. — Мислех си, че като дойда тук, ще възкреся спомена от времето преди ужасът да започне. Та нали някоя жена ме е носила в утробата си? Как е могла да ме остави в ръцете на този звяр?
Рурк я обърна към себе си и я прегърна.
— Може би не е имала избор.
Ив сподави мъката и яростта си — нямаше смисъл да се връща към миналото си.
— Винаги има избор — промълви, но не отдръпна ръце от раменете на Рурк. — Ала това вече не ме вълнува. Да се прибираме у дома.
Осемнайсета глава
Нямаше смисъл да се преструва, че пътуването я е успокоило. Не искаше да мисли и за онова, което я очакваше на следващия ден. Работата щеше да й помогне да забрави тревогите си. Рурк сякаш четеше мислите й, защото нареди да им донесат вечерята в помещението, до което само той имаше достъп.
— Реших да използваме нерегистрирания компютър. По-мощен е, освен това няма опасност да ни разкрият. Мисля, че и за теб ще бъде по-удобно.
— Да. Първо трябва да открия Фийни — обясни тя, докато се качваха по стълбището — и да му предам разговора с Макрий.
— Междувременно ще прегледам диска, който той ти даде, за да съпоставя данните.
— Неоценим помощник си… почти колкото Пийбоди.
Той спря, сграбчи я и впи устни в нейните, сетне промърмори:
— Това не можеш да получиш от Пийбоди.
— Мога да получа всичко, стига да поискам. — Ив се усмихна, докато той беше зает да разкодира заключващите устройства. — Но сексът с теб ми харесва.