— Радвам се да го чуя. Използвай мини видеотелефона — снабден е с приспособление за заглушаване на сигналите…
— … което е в разрез със закона за комуникациите — допълни тя.
— Никога не съм го отричал. — Рурк се настани пред сложната апаратура и се залови за работа.
— Фийни, обажда се Далас. Върнах се от Чикаго.
— Точно навреме! Някой си е купил златна значка.
— Кога?
— Току-що получих съобщението. Преди около час доктор Тая Уо е посетила „Тифани“. Ще задържа Пийбоди след края на смяната й, за да си поговорим с докторката.
— Браво! — възкликна Ив и горчиво съжали, че не може лично да я разпита. — Открихте ли Вандерхавен?
— Все още не. Не се е регистрирал в нито един хотел. Според мен бяга от някого.
— Не може вечно да се крие. Ще прегледам сведенията, които получих от моя познат в Чикаго. Ако се натъкна на нещо интересно за доктор Уо, ще се обадя на Пийбоди.
— А пък ние ще ти съобщим какво сме научили. Трябва да тръгвам.
— Желая ви успех.
Ала Фийни вече беше прекъснал връзката. За миг тя остана втренчена в монитора, после се изправи и възкликна:
— Да му се не види!
Ядно сви юмруци и направи гримаса, когато автоготвачът сигнализира, че поръчката е изпълнена.
— Напълно те разбирам — обади се Рурк.
— Важното е да разкрием престъплението, не се ядосвам, задето лично не мога да заловя убиеца.
— Не се преструвай, скъпа.
Тя го изгледа, сви рамене и прекоси помещението, за да вземе подноса с храната.
— Е, просто трябва да се примиря. — Взе чинията, но шумно я изпусна на масата. — Ще го преживея! А когато цялата история приключи, ще приема щедрото ти предложение и ще се погрижа за подобряване на охраната на предприятията ти. Ще пратя по дяволите нюйоркската полиция.
Рурк стана да налее виното и отмина с мълчание думите й.
— Защо да се бъхтя до смърт? Да работя с апаратура, която не става и за отпадъци, да се подчинявам на заповеди и да работя по осемнайсет часа дневно, а накрая да ме изхвърлят като мръсно куче!
— Питам се защо го правиш. Пийни чаша вино.
— Добре. — Ив отпи голяма глътка, сякаш чашата й не беше пълна със скъпо вино, а с чешмяна вода. Продължи да се разхожда и да мърмори: — Писни ми от техните правилници и процедури! Защо до края на живота си да се занимавам с окървавени трупове? Майната им на всички… Има ли още вино? — Тя посочи празната си чаша.
Рурк си каза, че напълно я оправдава, ако е решила да се напие, но знаеше, че самата тя няма да си прости.
— Предлагам да хапнем нещо.
— Не съм гладна. — Ив се обърна, очите й дяволито проблясваха. С един скок се озова до Рурк, сграбчи го за косата и притисна устни към неговите.
— Май си гладна за нещо друго — промърмори той и прокара ръце по бедрата й. — Ще се храним по-късно. — Натисна някакво копче и леглото се плъзна от стената точно навреме, за да се строполят върху него.
— Не, не по този начин — прошепна Ив, когато той зацелува шията й. Повдигна се, захапа рамото му, разкъса ризата му. — Ето така!
По тялото му се разля гореща вълна, която жегна гърлото и слабините му. Грубо сграбчи китките й и вдигна ръцете й. Докато Ив се опитваше да се освободи, страстно я зацелува, докато тя застена.
— Пусни ме…
— Винаги искаш да бъде твоето, но сега ще ми се подчиняваш — дрезгаво изрече той, изви се назад, а невероятните му сини очи сякаш я изпепеляваха. — И няма да мислиш за друго освен за това, което правя с теб. — Със свободната си ръка бавно заразкопчава ризата й, пръстите му докосваха плътта й. След като свърши, прошепна: — Ако се страхуваш, кажи ми да спра. — Дланта му обгърна гърдата й.
— Не се… страхувам… — задъхано изрече Ив, но се разтрепери, когато той потърка зърното й — стори й се, че това е най-чувствителното място в тялото й. — Искам… искам да те помилвам…
— Отпусни се, изпитай насладата. — Рурк наведе глава и докосна с език зърното й. — Заедно ще достигнем невиждани висоти. Искам те гола. — Разкопча джинсите й и плъзна ръка между краката й, а тя безпомощно повдигна бедра, подчинявайки се на нагона. — Искам да се гърчиш под мен. — Леко захапа зърното й и тя почувства, че сърцето й ще изскочи. — А след това… да крещиш — прошепна й и със зъби и пръсти я накара да почувства върховното удоволствие.
Сякаш пламъци обгърнаха тялото й, прогониха мислите й, докато тя престана да усеща каквото и да било, освен докосването на устните и пръстите му, горчиво-сладкото чувство, че отново и отново Рурк я отвежда към забравата. Безпомощно свиваше юмруци, после ръцете й се отпуснаха.