Ив отново заговори:
— Ако някой лекар или цял лекарски екип открият нова техника, нов начин за използване на увредените органи. Може би са намерили… или още търсят начин да ги „обновят“ и отново да ги присадят. Но как да се снабдят с тях? Невъзможно е да използват органите, които се съхраняват в здравните центрове и клиниките, тъй като липсата на всеки един ще бъде забелязана. Донорите също ще възразят, ако части от тялото им бъдат използвани за други цели. Ще възникнат големи проблеми, които ще бъдат раздухани от медиите. Не бива да забравяме и съществуващите федерални ограничения. — Тя млъкна и поклати глава. — Ето защо лекарите започват да убиват — за да се снабдят с материал за експериментите си. Не, невероятно е.
— Така ли мислиш? — Рурк вдигна чашата си като за тост. — Спомни си уроците на историята. Властимащите твърде често извършвали отвратителни експерименти с обикновените хора като нагло са твърдели, че ги правят за тяхно добро. Възможно е група от опитни, високоинтелигентни хора да се решили, че знаят какво е най-добро за човечеството. Мисля, че няма по-страшна ситуация.
— Ами Бауърс?
— Тя е жертва във войната срещу заболяванията в търсенето на дълголетие. Нов живот за мнозина, постигнат с цената на човешки жертви.
— В такъв случай ключът към загадката се крие в лабораторията. Трябва да проникна в „Дрейк“.
— Май ще бъде по-лесно да пренеса „Дрейк“ тук.
— Добро начало. — Тя въздъхна и отново седна. — Да огледаме по-отблизо този Йънг.
— Маниак — заяви Рурк след няколко минути, след като се бяха запознали с данните.
— Какво?
— Изглежда, не разбираш жаргонните изрази, скъпа. Йънг е онова, което щеше да бъде Макнаб, ако не беше толкова очарователен, не си падаше по нежния пол и не се обличаше, меко казано, интересно.
— Ясно — прилича на момчетата от електронния отдел, които предпочитат да прекарат цяла нощ с компютъра, отколкото с жена. Трийсет и шестгодишен, неженен, живее с майка си.
— Типичен пример за маниак — обясни Рурк. — В университета е имал отлични оценки по всички предмети освен по социалните науки. В гимназията е бил председател на компютърния клуб.
— Сигурно са го наричал „клуб на маниаците“.
— Точно така. В Принстън бил председател на дружеството на електронните специалисти… между другото, завършил е висшето си образование едва на четиринайсет.
— Гениален маниак.
— Така е. Не бива да забравяме, че е и отличен лаборант и е открил мястото, където най-много му се работи. В моите компании работят стотици като него. Тези хора са безценни. Трудят се неуморно, за да създадат нови, по-усъвършенствани продукти, които наричам „капани за мишки“. Ако Майра му беше изработила психологически портрет, заключението й щеше да гласи, че Йънг е социално ограничен, изключително интелигентен, но затворен в себе си човек със сексуални проблеми; много самоуверен, но с вродена склонност да изпълнява заповеди, макар да смята шефовете си за по-ограничени от себе си.
— Вероятно е свикнал да се подчинява на жени, нали живее с майка си, а работи за доктор Уо. В „Дрейк“ е от осем години, оглавява лабораторията за изследване на органи. Не е хирург — замислено добави Ив, — а лабораторен плъх.
— И положително не умее да общува с хората. Много по-добре се чувства в компанията на компютрите.
— Да проверим къде е бил през дните, когато са били извършени убийствата.
— Дай ми малко време, за да проверя в служебния му дневник.
Залови се за работа, спря и се понамръщи.
— Хм, компютърът му има много по-добра защитна система от тази на доктор Уо. Налага се да проникна през няколко лейъра. — Обърна се, извади клавиатурата и започна да натиска различни клавиши. — Интересно защо е била необходима такава защита за някакъв си служебен журнал. Какво имаме тук? — Той смръщи чело, докато изучаваше странните символи на монитора. — Умник! Монтирал е допълнително предпазно устройство. Ама че мръсник!
— Не можеш ли да го преодолееш?
— Трудно е.
Тя поклати глава.
— Ако позволиш на някакъв маниак да те победи, значи трябва да си търся друг партньор.
Рурк се облегна назад и присви очи. Тя си помисли, че съпругът й изглежда невероятно сексапилен, докато седи гол до кръста пред компютъра, а красивото му лице изглежда озадачено.