— Какъв беше любимият ти израз? „Целуни ме отзад“, нали? Престани да ми висиш над главата и ми донеси кафе. Новата задача ще ми отнеме известно време.
Ив се изкиска и се приближи до автоготвача, а Рурк запретна въображаемите си ръкави и се залови да преодолее „вражеската съпротива“.
Тя изпи две чаши кафе, но неговото кафе остана недокоснато. Ругатните му ставаха все по-цветисти, и все по-изпъстрени с ирландски думи, за най-голямо нейно удоволствие.
— Мамка му, откъде е взел това? — Погледът му издаваше нарастващото му нетърпение. Набра нова комбинация и възкликна: — Няма да се хвана на капана ти, мръснико! Виждам ги! Този човек е гений, Ив, но почти успях да разкрия защитните му кодове… Да му се не види! Майната ти! — Той се закани с юмрук над компютъра.
Тя понечи да каже нещо, отказа се и си наля трета чаша кафе. Много рядко беше виждала съпруга си истински ядосан.
Реши да не стои със скръстени ръце и се обади на Луиз. Дочу сънливия глас на младата лекарка, която беше изключила видеоустройството.
— Доктор Димато…
— Обажда се Далас. Имам задача за теб.
— Знаеш ли колко е часът?
— Не. Искам да провериш записите на централната система в твоята болница. Интересувам се дали са водени разговори с клиниките, които ще ти съобщя. Чуваш ли какво ти говоря?
— Мразя те, Далас.
— Добре. „Дрейк“, „Нордик“ в Чикаго… записваш ли?
На екрана се появи Луиз с разрешена коса и сънени очи.
— Днес изкарах две смени, обикалях с линейката. Рано сутринта отново трябва да бъда в болницата. Ето защо ти казвам да вървиш по дяволите!
— Не прекъсвай! Тази информация ми е жизнено необходима.
— Доколкото разбрах, си отстранена от работа. Съгласих се да бъда консултант на полицията, но отказвам да предоставя поверителни сведения на цивилно лице.
Фразата „цивилно лице“ жегна Ив по-силно, отколкото беше очаквала.
— Убийците трябва да бъдат открити, независимо дали имам значка или не.
— Ако човекът, който се занимава с разследването, ме помоли за помощ, ще му съдействам… в рамките на закона, разбира се. А изпълня ли искането ти и ме заловят, има опасност да загубя работата си в болницата.
Ив стисна юмруци, опитвайки се да прикрие раздразнението си.
— Твоята болница е истинска дупка. Колко пари са необходими за модернизирането й?
— Поне половин милион. Когато успея да преодолея ограниченията на попечителския фонд, ще дам парите на болничната управа. А сега се махай от главата ми и ме остави да се наспя!
— Почакай. Почакай само секунда. — Тя изключи звука и се обърна към съпруга си: — Рурк! — Тъй като той не й обърна внимание, отново го повика, а Рурк измърмори нещо. — Трябва ми половин милион за подкуп.
— Изтегли от сметката си, имаш достатъчно. Престани да ми говориш, докато хвана този гадняр.
— В моята сметка ли? — удивено попита тя, но побърза да продължи разговора с Луиз, страхувайки се, че младата лекарка ще прекъсне връзката. — Ще получиш половин милион в мига, когато ми изпратиш информацията.
— Моля?
— Ако искаш да получиш пари за болницата, ще ми съобщиш сведенията, които ме интересуват. Ето списъкът на клиниките и медицинските центрове. — Продиктува ги и със задоволство забеляза, че Луиз скочи от леглото и грабна бележника си.
— Мисли му, ако ме премяташ, Далас.
— Не те лъжа. Добери се до сведенията, без да те заловят, и ми ги съобщи. Веднага ще разпоредя парите да бъдат преведени. Гледай да не ме измамиш, Луиз. Разбрахме ли се?
— Ама ти си истинска изнудвачка. — Младата лекарка прокара пръсти през косата си, която щръкна във всички посоки. — Щом имам информацията, ще ти се обадя. Знай, че ще спасиш живота на стотици болни.
— Оставям това на теб. Аз спасявам мъртвите. — Прекъсна връзката в мига, когато Рурк победоносно извика:
— Успях да вляза! — Разкърши пръстите си и отпи от чашата. — Боже мой, нима искаш да ме отровиш?
— Приготвих кафето преди час. Слушай, какво искаше да кажеш, когато нареди да изтегля парите от моята сметка, където имало достатъчно?
— Достатъчно от какво? О, да. — Стана, за да се пораздвижи и да си поръча ново кафе. Притежаваш лична сметка, която е открита преди доста време. Не се ли интересуваш от финансите си?
— Получавам… по-точно, получавах заплата на ченге, което означава, че съм бедна като църковна мишка. В банката имам около двеста долара, след като се охарчих за коледни подаръци…
— Теглила си пари от сметката, по която превеждат заплатата ти. Мислех, че говориш за другата си сметка.
— Не те разбирам.
Рурк отпи от кафето си, разтърка вратните си мускули и си каза, че има нужда от хидромасаж. Вдигна поглед към Ив и търпеливо й обясни: