— Миналото лято ти открих лична сметка. А сега искаш ли да видиш служебния журнал на доктор Йънг?
— Я не ме забаламосвай! — Тя плесна голите му гърди. — Защо си го направил?
— Защото се оженихме. Беше логично, дори нормално да внеса известна сума на твое име.
— На колко възлиза тази „известна“ сума?
Той прехапа устни. Знаеше, че съпругата му е доста избухлива и притежава странно чувство за достойнство.
— Ако не ме лъже паметта, основната сума беше пет милиона, но положително е нараснала, благодарение на лихвите и дивидентите.
— Ах, ти. Как си могъл?
Не го удари, макар той да беше подготвен да отблъсне удара й. Вместо това за малко не прободе гърдите му с пръста си.
— Господи! Трябва да изрежеш ноктите си.
— Пет милиона! — Тя отчаяно разпери ръце. — За какво ми са пет милиона долара? Проклет бъди, Рурк! Не ми трябват парите ти!
— Току-що ми поиска половин милион — напомни й той и се усмихна още по-широко, когато Ив ядно изстена. — Изборът е твой — брачен скандал или разследване на убийство.
Ив стисна клепачи — задълженията й бяха по-важни.
— По-късно ще обсъдим въпроса — заплашително каза тя.
— От сега изгарям от нетърпение. А сега ми позволи да привлека вниманието ти към факта, че нашият маниак е посещавал Чикаго, Париж и Лондон точно по времето, когато са били извършени убийствата.
— Какво? — Тя рязко се обърна и се втренчи в монитора.
— Боже мой, записано е черно на бяло в служебния му дневник! Пипнахме един от тях! Когато го разпитам, мръсникът ще изпее всичко. Ще го въртя на шиш, после… — тя внезапно млъкна, а Рурк се приближи до нея и сложи ръце на раменете й. — Колко съм глупава. За миг забравих, че вече не съм ченге.
— Престани. — Той нежно я целуна.
— Не се тревожи, няма отново да се размекна — успокои го Ив и си каза, че не бива да изпада в предишното си състояние. — Питам се как да съобщя тази информация на Фийни, без да го компрометирам. Сетих се — ще я запишем на диск и ще го изпратим по пощата. Всичко трябва да бъде законно, за да предадат диска на Фийни. Тогава той ще го използва като анонимно сведение, за да поиска заповед за конфискуването на служебните журнали и за арестуването на Йънг. Вярно е, че процедурата ще отнеме един ден, но така е по-безопасно за нашия приятел.
— Добре, така и ще направим. Парченцата от мозайката постепенно се подреждат, Ив. Скоро престъпниците ще бъдат заловени и ще забравиш за този случай.
„А най-вероятно завинаги ще се простя със значката си“ — помисли си тя.
Деветнайсета глава
Когато влезе в кабинета на доктор Майра, Ив се опитваше да си внуши, че е подготвена за онова, което я очакваше. Щеше да се подложи на изпитанието и отново да се заеме с работата си. Знаеше, че резултатите от изследванията щяха да се окажат решаващи за съдбата й. Можеше да я върнат на работа или завинаги да я изгонят от полицията.
Майра се доближи до нея и хвана ръцете й:
— Много съжалявам, скъпа.
— Не си направила нищо…
— Точно така, не направих, а трябваше. — Тя усети напрежението на Ив, видя потръпването на мускулите й. — Слушай, не си задължена да се подложиш на тестовете и процедурите, докато не си напълно подготвена.
— Искам час по-скоро да приключа с това.
Психиатърката кимна и пусна ръцете й.
— Разбирам. Седни, искам да поговорим.
Ив се опита да прогони студените тръпки, които лазеха по гърба й. Знаеше, че трябва да бъде напълно спокойна, за да издържи изпитанието.
— Доктор Майра, не съм дошла да пием чай и да разговаряме. Нямам търпение да разбера каква ще бъде съдбата ми.
— Приеми, че разговорът ни спада към процедурата — рязко каза Майра и й направи знак да седне. Искаше й се да вземе Ив в прегръдките си и да я успокои, а трябваше да прави точно обратното. — Имам пълна информация за теб — започна, когато по-младата жена с престорена самоувереност сви рамене и се отпусна в креслото. „Браво, моето момиче! — помисли си психиатърката. — Така по-лесно ще преминеш изпитанията.“ — Трябва да се убедя, че разбираш на какво се подлагаш.
— Процедурата ми е известна.
— Ще бъдеш подложена на психологически тест, ще бъде проверено дали си склонна към насилие и дали казваш истината. Процедурите включват симулации на виртуална реалност, инжектиране на наркотици и сканиране на мозъка ти. Лично ще извърша повечето от тях, а другите ще бъдат изпълнени под мое наблюдение. Неотлъчно ще бъда до теб, Ив.
— Не се упреквай заради случилото се с мен, Майра. Нямаш никаква вина.
— Виновна съм, щом съм допуснала мой колега да се отнесе така с теб.