Ив рязко вдигна глава и я изгледа.
— Нима от психологическата характеристика си разбрала, че става въпрос за колега… или колежка?
— Нямам право да обсъждам служебни въпроси. — Майра взе някакъв диск от бюрото си, без да откъсва поглед от Ив. — Не мога да ти съобщя какви са заключенията ми, които са записани на този диск. Между другото, копия от доклада ми са изпратени на всички заинтересовани. — Тя небрежно остави диска обратно на бюрото. — Извини ме за момент, трябва да проверя апаратурата.
Ив беше разбрала намека й. Щом Майра затвори вратата, тя грабна диска и го пъхна в задния джоб на джинсите си. Така или иначе нямаше какво да губи.
Искаше й се да скочи, да кръстосва из кабинета, както правеше винаги, когато беше нервна. Но с усилие на волята остана на мястото си и се опита да не мисли за нищо.
В момента най-важното беше да запази спокойствие, в противен случай щеше да бъде по-уязвима от изпитанието, което я очакваше.
Знаеше, че щяха да използват специалната апаратура, скенерите и инжекциите, за да я накарат да изгуби контрол върху себе си и да надникнат в съзнанието й. Да узнаят от какво се страхува…
Но ако прогонеше всички мисли, те нямаше какво да изследват.
Майра отвори вратата, но само надникна в кабинета, без да погледне към бюрото.
— Готови сме да започнем.
Ив безмълвно се изправи и я последва по един от коридорите на лабиринта, където се извършваха тестовете. Стените бяха боядисани в светлозелено като в болница. Зад стъклените прегради се виждаха силуетите на служителите, напомнящи призраци.
От този момент всеки неин жест, дума или мисъл щеше да бъде документирана и анализирана.
— Процедурата за първо ниво ще отнеме около два часа — заговори Майра. Ив спря като ударена от гръм и я хвана за рамото.
— Първо ниво ли?
— Да, това е задължително.
— Трябва да бъда подложена на трето ниво.
— Не бива. Рисковете и страничните ефекти са неоправдани при дадените обстоятелства.
— От това зависи дали ще получа значката си обратно — промълви Ив и стисна юмруци, за да спре треперенето на ръцете си. — Много добре знаеш, че успешното преминаване на тестовете от първо ниво не гарантира връщането ми на работа.
— Положителните резултати и моята препоръка ще наклонят везните в твоя полза.
— Няма да бъде достатъчно убедително. Имам право да поискам трето ниво.
— По дяволите упорството ти, Ив. На тестовете от трето ниво се подлагат само хората с умствени дефекти, проявяващи склонност към жестокост и насилие — убийци, психопати…
Ив тежко въздъхна.
— Отговори ми честно — отпаднаха ли предположенията, че съм убила полицай Елън Бауърс?
— Не си главната заподозряна, уликите не са против теб, но…
— Но невинността ми не е доказана. Точно затова трябва да се подложа на трето ниво.
— Поставяш ме в затруднено положение.
Ив изненадващо се усмихна и заяви:
— По-лошо не може да стане и за двете ни.
Минаха през няколко врати от бронирано стъкло. Ив нямаше оръжие, което да предаде. Механичен глас учтиво я помоли да влезе в помещението от ляво и да свали дрехите и бижутата си.
Сърцето на Майра се сви, като видя как Ив погледна венчалната си халка.
— Съжалявам, но трябва да я свалиш. Дай да ти я пазя.
„Те са взели само символите“. Гласът на Рурк отново прозвуча в съзнанието й, тя свали халката и я подаде на Майра. Влезе в помещението затвори вратата, после се съблече, като се стараеше да не издава вълнението си — знаеше, че я наблюдават. Мразеше да остава гола пред непознати, чувстваше се особено уязвима и безпомощна.
Прогони всички мисли от съзнанието си.
Над отсрещната врата замига червена светлина и друг робот й нареди да влезе, за да бъде прегледана.
Тя се подчини, застана на определеното място и се втренчи в стената, докато апаратурата извършваше медицинския преглед.
Процедурата беше бърза и безболезнена. Когато приключи, Ив облече специалния гащеризон и се подчини на механичния глас, който й нареди да премине в съседното помещение, където се намираше скенерът.
Легна по гръб на тапицираната маса, преструвайки се, че не забелязва хората зад стъклените стени. След миг поставиха шлема на главата й. „На какво ли ще ме подложат?“ — запита се и се напрегна, когато масата безшумно се повдигна от едната страна и тя се озова в седящо положение.
Включиха устройството за виртуална реалност, Ив попадна в непрогледен мрак и се хвана за масата, за да не падне.
Някой я нападаше в гръб. Гигантски ръце се протегнаха от тъмнината, сграбчиха я и я запратиха надалеч. Когато падна, видя, че се намира на някаква мръсна уличка. Костите я боляха, кожата на колената й беше разранена. Мигновено скочи на крака и посегна към оръжието си. Но преди да успее да го извади от кобура, гигантът отново връхлетя върху нея. Тя се обърна и го изрита между краката.