— Полиция, глупако! Стой!
Приведе се и сграбчи оръжието си с две ръце, готова да застреля нападателя, но внезапно се озова на друго място, осветено от слънчеви лъчи. Още държеше оръжието си, но сега то беше насочено към жена, която държеше в прегръдките си пищящо дете.
Сърцето й подскочи в гърдите, побърза да свали оръжието си. Чуваше хрипливи звуци, после осъзна, че долавя собственото си дишане.
Намираше се върху някакъв покрив. Слънчевите лъчи я заслепяваха, горещината беше нетърпима. Жената стоеше на тесния перваз и се олюляваше. Втренчи се в Ив, а очите й вече изглеждаха мъртви. Детето се опита да се освободи от прегръдките й и отново се разплака.
— Не се приближавай! — извика непознатата.
— Няма. Погледни — прибирам оръжието. — Ив бавно постави електрошоковата палка в кобура. — Само искам да си поговорим. Как се казваш?
— Не можеш да ми попречиш!
— Не мога — промълви Ив, като се питаше защо се бави подкреплението. Къде бяха хората, които трябваше да опънат предпазна мрежа под сградата… ами психиатрите? — Как се казва детето ти?
— Повече не мога да се грижа за него… толкова съм уморена…
— Малчуганът е изплашен. — Ив предпазливо пристъпи нея, по гърба й се стичаше пот. Топлината, която се излъчваше от покрива, залят с асфалт, беше непоносима.
— Горещо му е, както и на теб. Защо да не отидем за малко на сянка?
— Проклетото хлапе реве непрекъснато, дори през нощта. Не съм мигнала цели денонощия… вече не издържам.
— Искаш ли да ти помогна и да подържа малкия? Май е доста тежък. Хайде, кажи ми как се казва.
— Пит. — Потта се стичаше по лицето на непознатата, късата й черна коса прилепваше към челото. — Болен е… И двамата сме болни, няма смисъл да живеем…
Непрестанните писъци на детето сякаш пронизваха главата на Ив. Сърцето й се сви от мъка за непознатата.
— Познавам хора, които ще ти помогнат.
— Ти си само едно тъпо ченге. Не можеш да направиш абсолютно нищо!
— Ако скочиш, никой не ще може да ти помогне. Господи, умирам от горещина. Хайде да отидем на сянка и да си поговорим.
— Върви на майната си — уморено въздъхна жената, после се приведе над перваза. Ив се хвърли към нея и сграбчи момчето през кръста. Пронизителните му писъци бяха като бръсначи, които се забиваха в мозъка й. Тя хвана жената под мишниците и отчаяно я задърпа, докато почувства, че обтегнатите й мускули ще се скъсат. Молеше се подметките й да не се подхлъзнат, тогава и тримата щяха да намерят смъртта си.
— По дяволите! Дръж се! — Потта се стичаше в очите й и я заслепяваше, докато тя отчаяно се опитваше да намери по-добра опора. Детето се мяташе като риба. — Хвани се за мен! — извика, а непознатата втренчи в нея безизразните си очи.
— Понякога смъртта е за предпочитане. Би трябвало да го знаеш, Далас. — Тя се усмихна, когато произнесе името й, и избухна в смях, щом усети, че хватката на Ив отслабва.
След секунда Ив се озова на друга уличка. Лежеше свита на кълбо, трепереше от болка и от преживения ужас. Отново беше пребито и изнасилено момиченце без име и без минало.
Полицейските психолози използваха собствените й спомени — „монтираха“ ги към оскъдните данни за детството й, които им бяха известни. Тя изпита омраза към тях, а гневът й беше примесен с паника.
Уличка в Далас, момиченце с окървавено лице и счупена ръчичка, което нямаше къде да избяга…
Проклети да сте! Не я замесвайте в това!
Искаше й се да закрещи, да прогони образите, които се натрапваха в съзнанието й и да разбие с юмруци стъклената стена.
Сърцето й лудо биеше, гневът я заливаше като гореща вълна. Още миг… и програмата я пренесе на улица в Манхатън. Беше студена зимна нощ. Бауърс стоеше пред нея и злобно се усмихваше.
— Мръсница такава! Ще те побъркам от оплаквания срещу теб. Всички ще научат, че си само една тъпа курва, която с чукане се е добрала до по-висока длъжност.
— Бауърс, знаеш ли, че не си наред? Може би след като напиша в рапорта си, че не си се подчинила на по-висш офицер, че си го заплашвала и че си пълна некадърница, шефовете ще съберат смелост и ще те изритат от отдела.
— Ще видим кого ще изритат. — Бауърс я блъсна и Ив се олюля.
Гневът накара ръцете й да се разтреперят, прободе като копие сърцето й.
— Да не си посмяла втори път да ме докоснеш!
— И какво ще направиш, лейтенант? Тук сме само двете с теб. Какво си въобразяваш? Да не мислиш, че ще ти позволя да идваш на моя територия и да ме заплашваш?