— Не те заплашвам, само те предупреждавам: не ме докосвай и не се бъркай в работата ми, иначе скъпо ще ми платиш!
— Ще те съсипя, ще докажа на всички какво представляваш и нищо не може да ме спре!
— О, може…
Ненадейно Ив осъзна, че държи метална тръба. Усети как я стиска, как се напряга, готова да нанесе удар. Изпита по-скоро раздразнение, отколкото изненада, захвърли тръбата, приведе се и сграбчи Бауърс за куртката.
— Ако още веднъж ме докоснеш, така ще те ударя, че ще паднеш на дебелия си задник. Оплаквай се колкото щеш, нищо няма да помрачи репутацията ми. Но ти обещавам, че ще се погрижа да те изхвърлят, защото си позор за полицията! — Освободи я, с отвращение погледна ръцете си, сякаш допирът до Бауърс я беше омърсил и понечи да се отдалечи. С периферното си зрение долови някакво движение. Наведе се, обърна се, а металната тръба изсвистя край главата й.
— Изглежда съм сгрешила. — Говореше спокойно, но гласът й беше леден. — Не си позор за полицията, просто си ненормална.
Бауърс разтегна устни в ужасяваща гримаса и отново замахна с тръбата. Ив отскочи встрани, сетне се втурна към нападателката. Усети удар върху рамото си и болката сякаш й даде сили. Хвърли се върху Бауърс и двете паднаха на тротоара.
Тя сграбчи тръбата, изтръгна я от ръката на другата жена и я хвърли колкото успя по-далеч. Извади оръжието си, повдигна брадичката на Бауърс и задъхано изкрещя:
— Свършено е с теб. — Преобърна я по корем, изви ръце те й зад гърба и измъкна белезниците от джоба си. — Арестувана си за нападение със смъртоносно оръжие, грозна, тъпа кучко!
По лицето й се разля победоносна усмивка, в този миг отново се озова в мрака. Беше възседнала някакво тяло, ръцете й бяха покрити с кръв.
Помъчи се да стане, завладяна от ужас и пронизващ страх, като шепнеше:
— Боже мой! Боже мой, невъзможно е! Не съм го направила. Не бих могла…
Закри лице с окървавените си длани, а Майра затвори очи и промърмори:
— Достатъчно! Прекъснете програмата. — Прилоша й, докато наблюдаваше как тялото на Ив конвулсивно потръпваше. Когато свалиха шлема, двете се спогледаха през стъклото.
— Този етап от изследванията приключи. Премини в съседното помещение. Ще бъда там.
Ив почувства, че краката й се подкосяват, щом слезе от леглото, затова изчака секунда. Опита се да диша равномерно, внезапно усети, че дланите й са влажни. Спомни си как й се беше сторило, че са покрити с кръв и машинално ги избърса на гащеризона.
В съседното помещение имаше тапицирана кушетка, стол и дълга маса, върху която бяха подредени някакви инструменти. Апаратурата беше сложна, с много монитори, стените бяха бели.
Майра влезе и промълви:
— Имаш право на половин час почивка. Съветвам те да се възползваш.
— Не, ще продължим без прекъсване.
— Седни, Ив.
Тя се отпусна на кушетката, опитвайки се да забрави преживяното преди няколко минути и да се подготви за следващото изпитание.
Майра седна на стола, скръсти ръце и заговори:
— Имам деца и лудо ги обичам… — Млъкна за миг, сякаш не забелязваше изумлението на Ив, после продължи: — Имам приятели, без които не мога да живея, познати и колеги, които уважавам и от които се възхищавам. Знай, че изпитвам всички тези чувства към теб. — Приведе се и стисна ръцете на по-младата жена. — Ако беше моя дъщеря, ако имах власт над теб, нямаше да ти разреша да се подложиш на тестовете от трето ниво. Като приятелка те моля да размислиш.
Ив се втренчи в преплетените им пръсти и промърмори:
— Извинявай, че ти създавам затруднения.
— Боже мой, колко си твърдоглава! — Майра скочи, обърна се и се опита да се владее. — Процедурата не е безопасна. Ще бъдеш безпомощна, не ще можеш да се защитаваш в буквалния и в преносния смисъл. Ако започнеш да се съпротивляваш сигурна съм, че инстинктивно ще го сториш, това ще се отрази зле на сърдечната ти дейност. Ще се опитам да предотвратя тази реакция. — Обърна се и продължи да говори, макар да знаеше, че е безполезно. — Комбинацията от лекарствата и сканирането на мозъка ти ще те накара да изпиташ главоболие, умора, виене на свят, възможно е временно да изгубиш контрол върху мускулите си.
— Прекрасна перспектива, но въпреки това няма да променя решението си. Няма смисъл да ми разказваш страхотии — искам по-бързо да приключим.
Майра примирено сви рамене, приближи се до масата и взе спринцовка, която лично беше напълнила.
— Легни, опитай се да се отпуснеш.
— Разбира се, дори може да подремна. — Тя легна и се втренчи в синята лампа на тавана. — За какво служи това?