ШАРЛОТ ЗЕМУЕЙ, РУРК…
— Почакай! — Тя стисна юмруци. — Ах, този Рурк! Защо трябва да си пъха носа във всичко?
НЕ РАЗБИРАМ ВЪПРОСА. ПЕРИФРАЗИРАЙТЕ ГО.
— Млъкни! — Ив притисна очите си и въздъхна. — Продължавай — нареди на компютъра, въпреки че още не можеше да се окопити от изненадата. — Направи разпечатка, после се изключи.
ПОВРЕДА. В МОМЕНТА НЕ СЪМ В СЪСТОЯНИЕ ДА ИЗПЪЛНЯВАМ СЛОЖНИ КОМАНДИ.
Искаше й се да изкрещи, но се сдържа.
Цели двайсет минути чака компютърът да открие информацията, после прекоси общото помещение и се отправи към малките „клетки“, които се полагаха на помощниците на детективите.
— Пийбоди, налага ми се да изляза.
— Искате ли да прехвърля досега получената информация на джобния ми компютър?
— Не, остани тук и довърши проучванията. Ще отсъствам само един-два часа. Когато приключиш, искам да намериш чук.
Пийбоди, която беше извадила електронния си бележник, за да запише нарежданията на началничката си, смаяно я изгледа.
— Добре ли чух, лейтенант?
— Да, намери някой по-голям и тежък чук, отиди в канцеларията ми и разбий онова жалко творение на техническата мисъл, наречено „компютър“.
— О… — Пийбоди се изкашля, опитвайки да не се изкиска, защото знаеше как ще реагира Ив. — Позволете да ви предложа алтернативно решение на проблема, лейтенант — да повикам техниците.
— Както искаш. Но ги предупреди, че при първа възможност ще се върна и ще ги избия до един. Да, ще извърша масово убийство. Сетне ще тъпча труповете и ще пея от щастие. Сигурна съм, че съдебните заседатели ще ме обявят за невинна.
Пийбоди едва сдържа усмивката си като си представи как лейтенант Далас пее и танцува върху труповете.
— Ще уведомя техниците, че сте недоволни от работата им.
— Направи го, но не вярвам, че ще се трогнат. — Ив облече якето си и побърза да излезе.
По-логично беше първо да се свърже с доктор Майра. Психиатърката, която имаше богат опит с престъпниците, щеше да й бъде неоценим помощник при разкриването на това престъпление. Но вместо към медицинския център, Ив насочи колата към небостъргача, напомнящ сребристо копие, откъдето Рурк управляваше своята империя.
Той притежаваше разкошни сгради в още много градове по земното кълбо и на други планети. Бизнесът му обхващаше най-различни дейности, които му носеха огромни печалби. Навремето беше участвал в доста съмнителни предприятия, но след брака си с Ив беше преустановил тъмните сделки, за да не я злепостави.
Съвсем логично бе името му често да се появява, когато тя разследваше някой случай, но всеки път Ив оставаше неприятно изненадана.
Вкара колата в клетката, която беше запазена за нея в огромния гараж, построен на много нива. Преди по-малко от година, когато за първи път беше дошла тук, не беше подозирала, че ще има най-различни привилегии, една от които беше използването на асансьора, обслужващ само Рурк. Тогава беше влязла в огромното, украсено с цветя фоайе, където бяха инсталирани електронна карта на света и многобройни монитори, а един служител я беше придружил до кабинета на Рурк.
Тогава беше дошла да го разпита във връзка с кърваво убийство.
Сега, щом слезе от колата, компютърът я поздрави с „Добре дошла, госпожо Рурк“, пожела й приятен ден и я осведоми, че ще съобщят на съпруга й за посещението й.
Ив се качи в асансьора и пъхна ръце в джобовете си. Навярно Рурк отново водеше сложни преговори за купуването на някоя планета или на обедняла държава. Налагаше се той да отложи спечелването на нови милиони долари, за да отговори на въпросите й.
Вратите на асансьора безшумно се отвориха. Секретарката на Рурк посрещна Ив с любезна усмивка. Както винаги тя беше елегантно облечена, а снежнобялата й коса — фризирана.
— Лейтенант, радвам се да ви видя. Съпругът ви има заседание. Помоли да почакате няколко минути в кабинета му.
— Добре.
— Да ви приготвя ли кафе? — Тя поведе Ив по остъкления коридор, откъдето се виждаха върховете на съседните небостъргачи. — Ако разполагате с време, ще се постарая да отложа следващата среща на Рурк, за да обядвате заедно.
Младата жена винаги се чувстваше неудобно от вниманието на секретарката — още не беше свикнала с мисълта, че е съпруга на един от най-богатите хора на земята.
— Не, ще остана съвсем малко. Благодаря ви. — Тя облекчено въздъхна, когато влезе в кабинета на Рурк.
— Повикайте ме, ако желаете нещо. — Секретарката дискретно се оттегли.
Кабинетът беше огромен, тъй като Рурк имаше слабост към просторните помещения. От многобройните прозорци с тъмни стъкла се разкриваше зашеметяваща гледка към града. Ив страдаше от аерофобия, затова не се доближи до прозореца, а закрачи напред-назад; краката й потъваха в разкошния килим.