— Не се учудвам. Майра каза, че си повърнала всичко, което си яла през последните двайсет и четири часа. Не се сърди, че й се обадих — добави той, когато забеляза гримасата й. — Исках да разбера какво са ти сторили.
Ив видя гневните пламъчета в очите му, лицето му, изопнато от тревога, помилва страната му и промълви:
— Нали не ми се сърдиш?
— Не. Не можеше да постъпиш по друг начин.
Тя се усмихна и отпусна глава на рамото му.
— Побеснях като те видях пред кабинета на Майра най-вече защото се зарадвах, че си дошъл.
— Кога ще бъдат готови резултатите?
— След ден-два. Не ми се мисли за това. Имам предостатъчно работа, докато… Хей, къде са дрехите ми? В джоба на джинсите ми имаше диск.
— Този ли? — Рурк й подаде диска, който беше поставил на нощното шкафче.
— Да. Майра ми позволи да го открадна от кабинета й. На него е записан докладът й, съдържащ психологическия профил на престъпника или престъпниците. Трябва да го прочета. — Тя отмести завивките. — Фийни вече трябва да е получил диска, който му изпратихме. Ако е успял да раз пита Уо, Пийбоди ще ми съобщи какво се е случило.
Скочи от леглото и започна да се облича. Още беше много бледа, под очите й имаше огромни сенки. Рурк си помисли, че главоболието й е поотслабнало, което означаваше, че вече нищо не можеше да я спре. Примирено я попита:
— Къде ще работим?
— В моя кабинет — промърмори Ив, докато ровеше в чекмеджето за някое скрито шоколадче.
— Хей! Ще го изядеш след вечеря. — Той грабна шоколадчето от ръката й.
— Ама и ти си един… — Ив подкупващо му се усмихна. — Спомни си колко ми беше зле. Няма ли да ме поглезиш?
— Нали мразиш да те обграждам с грижи.
— Май започнах да свиквам — промълви тя, докато излизаха от спалнята.
— Забранявам да ядеш шоколад преди вечеря. Ще поръчам пилешка супа — казват, че била като панацея — за всичко. — Когато влязоха в нейния кабинет, продължи: — Щом се чувстваш по-добре, донеси супата, а аз ще разпечатам доклада на Майра.
Ив се намуси. Главоболието й още не беше напълно преминало, повдигаше й се, чувстваше се изтощена. Докато вървеше към кухнята, си помисли, че понякога грижите му й досаждаха — караше я да си легне и бдеше над нея като куче пазач. А сега, когато й се искаше да я поглези, той се държеше така, сякаш нищо не й се бе случило. Но ако се оплачеше, щеше да й се подиграе.
Беше попаднала в собствения си капан. Извади от автоготвача купичка, от която се вдигаше ароматна пара и реши да се престори на обидена.
След първата лъжица й се прииска да се разплаче от облекчение — мигновено се почувства по-добре. Отново поднесе лъжицата към устата си, без да обръща внимание на котарака, който, привлечен от благоуханието, се увърташе около краката й. Неусетно беше изяла супата си. Съзнанието й се беше прояснило, настроението й се повиши. Облиза лъжицата и се обърна към Галахад:
— Защо той винаги е прав?
— Това е един от талантите ми — обади се Рурк, който незабелязано беше застанал на вратата и самодоволно се усмихваше. — Вече не си толкова бледа, лейтенант. Както виждам, имаш добър апетит, сигурно главоболието ти е преминало. — Погледна към празната й чиния. — Къде е моята супа?
Тя реши да му отмъсти заради самодоволния му вид. Отмести празната чаша, взе втората от автоготвача и отново започна да се храни.
— Нямам представа. Може би Галахад е изял порцията ти.
Рурк се засмя, наведе се и вдигна котарака, който възмутено замяука.
— Е, приятелю, щом жена ми е такава лакомница, сами трябва да се погрижим за себе си. — Той програмира автоготвача, докато Ив го наблюдаваше, после му подхвърли:
— Къде ми е шоколадчето?
— Не знам. — Рурк сложи едната чиния на пода, а Галахад с един скок се озова пред нея. — Може би котаракът го е изял. — Взе своята чиния и излезе.
Ив го последва в кабинета, като мърмореше:
— Имаш страхотен задник, шампионе. А сега се разкарай от стола ми.
Рурк се ухили.
— Ела да седнеш на скута ми, любима.
— Нямам време за перверзните ти игри. — Тъй като съпругът й не помръдна, тя се настани до него, втренчи се в монитора и отбеляза: — Не обръщай внимание на фразите и думите, които използват всички психоаналитици, въпреки че в случая те са много важни. Майра пише, че престъпникът е зрял човек, надарен с изключителна интелигентност, който умее да се владее и е методичен в работата си.
— Всичко това отдавна ти е известно, нали?
— Да, но заключението й ще помогне в съда, освен това потвърждава, че при разследването сме избрали вярната посока. — Престъпникът се мисли за Бог, притежава отлични медицински познания и е великолепен хирург. Този човек е едновременно лечител и убиец. — Ив се намръщи, приведе се към монитора и продължи: — Нарушил е клетвата да не причинява зло никому и се е поставил извън лекарската професия. Сигурна съм, че е практикуващ хирург или някога е бил такъв. Професионализмът и умението, с които са извършени операциите, подсказват, че той продължава да оперира — спасява живота на едни пациенти, облекчава страданията на други. Той е лечител.