Но едновременно с това причинява смърт, пренебрегвайки правата на жертвите си, както и Хипократовата клетва. Той е и убиец, който действа решително, без да изпитва никакви угризения, който напълно осъзнава какво прави. Навярно оправдава деянията си, свързвайки ги по някакъв начин с медицината. Избира болни, стари, умиращи хора. За него те са само тела, в които се намират органите, които всъщност са му необходими — предположението ми се доказва от вниманието, с което той отстранява „образците“. Навярно гледа на жертвите си като на епруветки в лабораторията — ако някоя се счупи, веднага я заменяш с друга. — Тя се облегна назад и повтори: — Двойствена природа.
— Нещо като историята за доктор Джекил и мистър Хайд — намеси се Рурк. — Лекарят, отдаден на професията си и злата сила в него, която взема превес и го кара да убива.
— Кого?
— Обречените, невинните. А накрая и себе си.
— Прекрасно. — Очите й бяха като ледени висулки. — Краят ми допада. Очевидно не става въпрос за раздвояване на личността, нали?
— Не. Майра говори за двете страни на една и съща монета. Във всекиго от нас живеят едновременно доброто и злото — важното е кое ще надделее.
— Сега не е моментът за философски разсъждения. — Тя стана — трябваше да се движи, докато размишляваше.
— Но нали всичко се свежда до възгледите на този човек… или на тази жена. Убива, защото има възможност, защото иска. От медицинска гледна точка жертвите му нямат никакво значение.
Ив се обърна и го изгледа.
— Ето че пак стигнахме до органите и онова, за което са му били необходими. Навярно престъпникът се стреми към славата, която ще спечели, ако успее да възстанови увредените органи, да подмлади пациентите или да излекува някого от заболяване, което досега се е смятало за неизлечимо? Навярно е открил или си въобразява, че е открил начин да възстанови напълно увреден орган.
— Историята с доктор Франкенщайн се повтаря. Той е бил едновременно гений и безумец, който е бил унищожен от собственото си творение. Което ми подсказва, че престъпникът не е само хирург, но учен и изследовател.
— И политик. По дяволите, трябват ми повече сведения за Френд, искам да разбера какво е научил Фийни от разпита на Уо.
— Защо не си ми казала досега? Разпечатка ли предпочиташ или видеозапис?
Ив престана да се разхожда, сякаш се беше блъснала в невидима стена.
— Не ще можеш да проникнеш във файловете със записа от разпита.
Рурк престорено гневно възкликна:
— Не знам защо се примирявам с непрекъснатите ти обиди. Признавам, че ще ме улесниш, ако ми дадеш номера на файла, датата и часа на провеждане на разпита, но мога да се справя и без тези подробности.
— Боже мой! — Тя уморено потърка челото си. — Не искам да узная как ще го направиш, нито ще остана тук да те наблюдавам.
— Целта оправдава средствата, скъпа.
— Ще донеса кафе — промърмори тя.
— По-добре изпий чаша чай — за днес са ти достатъчни стимулантите. Донеси и на мен. Информацията за самоубийството на Френд ще се появи на монитора на стената.
Ив тръгна към кухнята, като се питаше: „Какво правя? Готова ли съм да прекрача границата на закона, за да заловя престъпника?“
Отговорът й беше положителен. Точно когато посегна към видеотелефона, се разнесе звън.
— Тук Далас.
— Лейтенант, нямаме време за губене. — Лицето на Пийбоди беше сурово. — Рано сутринта Луиз е била нападната в болницата. Получихме съобщението преди няколко минути. Не знам подробности, но разбрах, че била приета в „Дрейк“ и че положението й било критично.
— Веднага тръгвам.
— Още нещо. Уо също е в „Дрейк“. Направила е опит да се самоубие. Лекарите не дават големи надежди за живота й.
— Само това ни липсваше! Успяхте ли да я разпитате?
— Не. Още не сме открили Вандерхавен, но арестувахме Йънг.
— След няколко минути ще бъда в „Дрейк“.
— Няма да ви разрешат да видите нито Уо, нито Луиз.
— Идвам — повтори Ив и прекъсна връзката.
Когато стигна до сестринската стая в интензивното отделение, жена с бяла престилка й препречи пътя.
— В коя стая е Луиз Димато? Какво е състоянието й? — нетърпеливо попита Ив.