Сестрата я изгледа.
— Роднина ли сте й?
— Не.
— Извинете, но мога да давам сведения само на най-близките роднини и на полицията.
Ив машинално посегна към джоба си, сетне гневно стисна юмрук като се досети, че значката й е отнета.
— Тогава ме осведомете за състоянието на доктор Тая Уо.
— Нямам право, госпожо.
Ив си пое въздух, беше готова да обсипе сестрата с нецензурни думи. В този момент се намеси Рурк:
— Сестра Саймънс, с доктор Уо сме в директорския съвет на тази клиника. Ще бъдете ли така любезна да съобщите на лекуващия й лекар, че искам да разговарям с него? Казвам се Рурк.
Жената се облещи и се изчерви.
— Рурк ли? Да, сър. Веднага, сър. Чакалнята е от ляво. Веднага ще се свържа с доктор Уейвърли.
— Междувременно открийте и полицай Пийбоди — намеси се Ив, а сестрата я погледна накриво.
— Нямам време…
— Бъдете така любезна — прекъсна я Рурк, а Ив си помисли, че съпругът й щеше да спечели милиони, ако можеше да съхранява в шишенца чара си и да го продава на хората, които съдбата не беше ощастливила като него. — Непременно трябва да разговаряме с полицай Пийбоди. Ние със съпругата ми… — Той постави ръка върху рамото на Ив — сме много разтревожени.
Сестрата изгледа Ив от главата до петите, сякаш не можеше да повярва, че тази небрежно облечена жена беше съпруга на прочутия Рурк.
— Разбира се. Ще имам грижата да я открия.
— Както я беше подхванал, трябваше да я помолиш да ти целуне краката — гневно промърмори Ив, когато сестрата се отдалечи.
— Нали бързаше, скъпа? — промълви той в отговор.
Чакалнята беше празна. Телевизорът беше настроен на канал, по който излъчваха някакъв нов комедиен сериал. Ив не погледна към екрана, нито към каната, която навярно съдържаше отвратително кафе.
— Подкупих я, а сега животът й е в опасност, Рурк. Използвах парите ти, за да я накарам да ми даде сведения, до които не можех да се добера.
— Ако е вярно, тя е направила своя избор, а животът й е застрашен не от теб, а от нападателя й.
— Беше готова на всичко, за да обнови бедняшката болница. — Ив притисна клепачите си. — Използвах я, за да приключа разследване, с което дори нямам право да се занимавам. Ако се случи непоправимото, смъртта й ще тежи на съвестта ми.
— Отново ще ти напомня, че не си виновна за случилото се с нея. Продължиш ли да си го въобразяваш, ще се провалиш. — Кимна, когато тя отпусна ръце. — Нямаш право на провал, след като си стигнала почти до края. Престани да се самообвиняваш и направи онова, което най-добре умееш — открий отговора на загадката.
— Но първо ми отговори какво си сторила, та племенницата ми е в кома? — Кагни влезе в стаята, лицето му беше мрачно. — Какво правиш тук? Въвлякла си Луиз в игра, която не я засяга, изложила си я на опасност, за да постигнеш собствените си цели. Докато е „шпионирала“ заради теб, тя е била нападната и сега се бори за живота си.
— Какво е състоянието й? — попита Ив.
— Как си посмяла да дойдеш тук? За мен ти си убийца и корумпирано ченге. Не можеш да ме заблудиш, каквото и да прави приятелката ти от телевизията, за да манипулира обществеността.
— Кагни. — Гласът на Рурк беше едва доловим като мъглата в Ирландия. — Разбирам тревогата ти и ти съчувствам, но внимавай какви ги дрънкаш на жена ми.
— Може да говори каквото си иска. — Тя застана между тях. — Аз също. Възхищавам се от смелостта и жертвоготовността на Луиз. Отказала се е от прекрасната длъжност в твоята клиника за богаташи и е избрала да върви по свой път. Приемам, че донякъде съм виновна за сегашното й състояние. Но мисля, че и ти имаш вина.
— Не й беше мястото в онази болница. — Красивото му лице беше изопнато, очите му бяха хлътнали в орбитите си. — Способна лекарка като нея не биваше да пропилява таланта си и да се занимава с измета, с бездомниците, повечето от които умират като кучета по улиците.
— Хора от измета на обществото, чиито органи могат да бъдат извадени, нали?
Очите му сякаш изгаряха лицето й.
— Хората, на които няма да им мигне окото да убият една млада жена, за да я ограбят, или за да откраднат лекарствата, необходими им да поддържат жалкото си съществуване. Мисля, че добре ги познавате, защото и двамата произхождате от измета на обществото.
— Мислех, че лекарите не разделят пациентите си на бедняци и богаташи, че единствената им цел е да спасяват човешкия живот.
— Всъщност е точно така. — Уейвърли влетя в чакалнята, престилката му се развяваше. — Колин, не си на себе си. Отиди да си починеш. Правим всичко, което е по силите ни.
— Ще остана при Луиз.
— Недей. — Уейвърли сложи ръка на рамото му, погледът му беше съчувствен. — Поне си почини в специалното помещение за персонала. Обещавам да те повикам, ако настъпи някаква промяна. Племенницата ти ще се нуждае от теб, когато дойде в съзнание.