— Да… прав си. Да. — Той докосна слепоочието си, ръката му трепереше. — Изпратих сестра ми и съпруга й у нас… в моя дом. Трябва да се прибера и да ги окуража.
— Точно така. Ще ти се обадя.
— Благодаря ти. Знам, че Луиз е в ръцете на най-добрия специалист.
Уейвърли го изпрати до вратата, като му шепнеше нещо, сетне се обърна към Ив и Рурк.
— Потресен е. Въпреки опита си всеки от нас е неподготвен, когато се случи нещастие с негов близък.
— Сериозно ли е ранена Луиз? — попита Ив.
— Имаше фрактура на черепа, сериозен кръвоизлив. Операцията беше успешна. През равни интервали проверяваме за мозъчни увреждания. Надяваме се състоянието й да се подобри.
— Идвала ли е в съзнание?
— Не.
— Ще ни разкажете ли какво се е случило?
— Тези подробности ще научите от полицията. Не биваше да ви съобщавам и за състоянието й. Извинете, но ще ви оставя. Почти не се отделям от леглото на Луиз.
— Ами доктор Уо?
Умореното му лице сякаш се сбръчка.
— Тая, почина преди няколко минути. Дойдох да съобщя на Колин, но не исках допълнително да го обременявам. Надявам се да разберете състоянието му и да го извините.
— Трябва да разбера какво се е случило с нея — промълви Ив на съпруга си, когато останаха сами. — По какъв начин се е самоубила, кой и кога я е открил. По дяволите, дори не знам кой ще разследва убийството й.
— Открий някой, който да ти го съобщи.
— Как да… — Тя млъкна. — Дай ми портативния си видеотелефон.
Той се подчини и се усмихна.
— Поздрави Надин от мен. Ще се погрижа да открият Пийбоди.
— Умник! — промърмори Ив и се обади на репортерката от Канал 75.
— Далас, избягваш ме дни наред. Какво става? Добре ли си? Създават ли ти още ядове онези тъпанари шефовете ти? Гледа ли филма ми? След излъчването му бяхме затрупани с обаждания на зрители.
— Нямам време да отговарям на въпросите ти. Свържи се с твоя човек в патологоанатомичното отделение. Искам да науча всичко относно Тая Уо, която се е самоубила. Ще я закарат в моргата след по-малко от час. Интересувам се как и кога се е самоубила, кой я е намерил и е съобщил в полицията, кой ще води разследването… с една дума — всичко.
— Не ми се обаждаш по цели дни, после искаш всичко. Кой ти каза, че имам човек в моргата? — с престорено негодувание добави тя. — Подкупването на служебни лица е забранено.
— Май забрави, че в момента не съм ченге. Не разигравай цирк, Надин, всяко забавяне ще бъде фатално. Почакай, можеш ли да научиш нещо за тъмните сделки на един сенатор?
Надин се разсмя и отговори:
— Подценяваш ме, миличка, освен това задачата ми ще бъде много лесна. Няма сенатор без кирливи ризи.
— Браво. Интересува ме становището на тази личност по въпроса с присаждането на изкуствени органи. Обади ми се вкъщи или по видеотелефона на Рурк.
— Не зная номера му. Има неща, които дори аз не мога да науча.
— Съмърсет ще те осведоми. Благодаря.
— Почакай! Добре ли си? Искам да…
— Извинявай, нямам време. — Тя прекъсна връзката и се затича към вратата. На прага се сблъска със сътрудничката си и й се сопна: — Къде беше? Не ти ли предадоха, че те търся?
— Възникна малък проблем, Фийни ме изпрати да науча подробности за Уо, която почина преди петнайсет минути. Любовницата й беше там и изпадна в истерия. Едва успяхме с двама санитари да я удържим, за да й инжектират приспивателно.
— Мислех, че Уо живее сама.
— Оказа се, че тайно е имала любовница, която се прибирала вкъщи и намерила приятелката си натъпкана със сънотворни.
— Кога е било това?
— Преди един-два часа. Научихме, след като дойдохме за Луиз. Картрайт мисли, че смъртта е настъпила при съмнителни обстоятелства, но според мен е самоубийство… Ще рискувам да опитам това кафе. — Тя се приближи до каната, помириса течността и направи гримаса, но все пак си наля една чаша, сетне продължи: — С Фийни осигурихме разрешително за обиск и отидохме в апартамента й, след като доктор Уо не се яви на разпит. Не беше вкъщи. Дойдохме тук, но отново не я открихме, макар колегите й да твърдяха, че била на работа. Арестувахме Йънг, а той за нула време повика адвоката си. Възнамеряваме да го разпитаме утре сутринта, но нищо чудно да го освободят под гаранция. Точно когато възнамерявахме да се върнем в жилището на Уо, научихме за Луиз. — Отпи от кафето, потръпна от отвращение и попита: — Как мина… денят ви?
— Отвратително. Какво можеш да ми съобщиш за Луиз?
Пийбоди погледна часовника си, а Ив не можа да прикрие гримасата си.