Выбрать главу

— Извинете, лейтенант! По дяволите!

— Не се извинявай. Разбирам, че нямаш време.

— Ще вечерям в някакъв шикозен френски ресторант, а след това се надявам да прекарам прекрасна любовна нощ. — Тя кисело се усмихна. — Ето какво научихме за Луиз. Докато е била в болницата са я ударили по главата. Дясната й китка е счупена, което означава, че се е опитала да се предпази от удара. Предполагаме, че е видяла нападателя, който е използвал вместо оръжие видеотелефона.

— Сигурно е истински здравеняк.

— Да. Била е ударена няколко пъти. Нападната е била в кабинета си и убиецът я е оставил да лежи на пода. Шкафчето, в което се съхраняват образци от лекарства, е било разбито. Опитът за убийство е бил направен между петнайсет и шестнайсет часа. Последният пациент на Луиз си е отишъл в три и десет. Лекарят от следващата смяна я открил малко след четири. Обадили се в полицията и се опитали да спасят живота й.

— Какви са шансовете?

— „Дрейк“ е прочут медицински център. Апаратурата изглежда така, сякаш е като от космически проект. За Луиз се грижат най-добрите лекари, стаята й се охранява от униформен полицай. — Пийбоди с отвращение допи кафето си. — Чух сестрите да казват, че пациентката навярно ще оживее, защото е млада и силна, сърцето и белите й дробове са наред. Снимките на мозъка й засега не давали повод за безпокойство. Но лекарите очевидно се притесняват, задето още не е излязла от комата.

— Ще те помоля да ми се обадиш, ако настъпи промяна. Трябва да знам.

— Разбира се. А сега е време отново да се захващам за работа.

— Бягай. Кажи на Фийни, че работя върху няколко възможности. Ще му съобщя, ако се добера до нещо интересно.

— Добре. — Пийбоди понечи да излезе, но се поколеба. — Има нещо, което трябва да знаете. Говори се, че Уитни притиска началника на полицията. Освен това се е опитал да пришпори дисциплинарната комисия, а на Бакстър е наредил да побърза с разследването на убийството на Бауърс. Бил е и в Сто шейсет и втори участък, за да направи собствени проучвания. Накратко казано, командирът полага големи усилия да те върнат на работа.

Ив не знаеше как да реагира, затова само сви рамене и промълви.

— Благодаря, че ми го каза.

— Още нещо. Открихме, че през последните два месеца в личната сметка на Росуел редовно са внасяни по десет хиляди долара. — Тя леко се усмихна като забеляза как проблеснаха очите на Ив. — Не му е чиста работата, Фийни вече накара Уебстър да го следи.

— Съвпада по време с убийството на Спиндлър. Чудесно сте се справили.

Когато се върна, Рурк я завари да седи на дръжката на канапето и замислено да се взира в ръцете си.

— Имаше тежък ден, лейтенант.

— Да. — Тя тръсна глава, опитвайки се да прогони мрачното си настроение. — Мислех да го завършим с нещо специално.

— Нима?

— Какво ще кажеш за малко секс?

— Скъпа, страхувах се, че си прекалено уморена — закачливо се усмихна Рурк.

Двайсет и първа глава

— Аз ще шофирам.

Рурк, който се пресягаше да отвори вратата на колата, се намръщи.

— Автомобилът е мой.

— Но отиваме по моя работа.

Двамата се спогледаха, никой не желаеше да отстъпи.

— Защо държиш да шофираш?

Ив пъхна ръце в джобовете си и смутено извърна поглед.

— Няма да ти кажа, защото ще ми се подиграваш.

— Ще се опитам да не те засегна. Хайде, обясни ми.

— Винаги карам колата си, когато разследвам някой случай. Ако шофирам, ще се чувствам като представител на властта, не като престъпница.

— Ясно. Добре, убеди ме. Сядай зад волана.

Преди да се качи, тя го изгледа.

— Хей, да не би да ми се подиграваш зад гърба?

— Разбира се. — Той се настани на предната седалка и протегна краката си. — Ако искаш да бъде съвсем официално, трябваше да ме снабдиш с униформа. Нямаше да се противопоставя, но отказвам да нося грозните обувки, които раздават на униформените полицаи.

— Голяма шегобиец си — промърмори тя, включи на задна скорост и изкара колата от гаража.

— Жалко, че автомобилът няма сирена. Предлагам да се преструваме, че нищо не работи, за да се почувствам „по-официално“.

— Продължавай в същия дух, скъпи.

— Може би трябва да ти говоря на „ви“ — ще бъде забавно. — Той се усмихна, когато забеляза гневния й поглед. — Добре, добре, няма повече да те дразня. Какъв е планът ти?

— Искам да отида в клиниката и да потърся сведенията, които поисках от Луиз, после да се измъкна, без да бъда заловена от кварталния полицай-дроид. Предполагам, че след като съпругът ми е опитен разбивач на ключалки, не ще имам никакви проблеми с влизането в „Дрейк“.