— Вече са взели отпечатъци, търсили са влакна, косми, следи от кръв, но едва ли ще открият нещо важно. Бог знае колко души от персонала влизат тук всеки ден. Веществените доказателства вече са в лабораторията, все пак не бива да докосвам всичко и евентуално да попреча на разследването.
— Онова, което търсиш, е в компютъра.
— Или е записано на диск, ако Луиз е успяла да го открие. Заеми се с компютъра, а аз — с останалото.
Рурк бързо се справи с паролата, докато тя преглеждаше етикетите — всеки диск беше надписан с името на даден пациент. Дискът на Спиндлър липсваше.
Ив се намръщи и се приближи към картотеката. Тук бяха подредени записи от наблюдения върху различни заболявания и наранявания. „Медицински бръщолевения“ — помисли си тя, но внезапно присви очи. Върху един от дисковете имаше надпис: „Синдромът Далас“.
— Знаех си, че е умна! — възкликна и взе диска. — Изключително умна. Намерих го.
— Още не съм се наиграл.
— Бързо провери какво е записано тук… — Млъкна и извади от джоба си портативния видеотелефон на Рурк. — Блокирай видеото! Тук Далас.
— Лейтенант, обажда се Пийбоди. Луиз дойде в съзнание, иска да разговаря с вас. Ще ви вкараме в „Дрейк“, но трябва да побързате.
— След броени минути съм при вас.
— Качете се по стълбището в източното крило. Повтарям, побързайте!
— Вземи диска. — Ив пъхна видеотелефона в джоба си. — Нямаме време за губене.
— Този път аз ще шофирам.
Тя само кимна, а когато автомобилът полетя по улиците, се вкопчи във вратата. Славеше се като смела и понякога безразсъдна шофьорка, но в сравнение с Рурк беше направо плаха. Стисна зъби, когато със скърцане на гуми той спря в гаража на „Дрейк“. Дори не се потруди да му се развика, а изтича до източното крило и бързо се заизкачва по стъпалата.
Вярната като куче Пийбоди вече я чакаше и й отвори вратата.
— Уейвърли ще се върне при нея след няколко минути. Ще заема мястото на униформения часовой пред вратата. Фийни вече е при Луиз, но тя настоява да разговаря само с теб.
— Как е тя? Ще се оправи ли?
— Не знам. Лекарите не смеят да правят прогнози. Теб не мога да пусна — обърна се тя към Рурк.
— Ще чакам отвън.
— Няма да се бавим. Гледай да не ни изненадат — промърмори Пийбоди.
Тръгна към стаята на Луиз, а Ив стигна до края на коридора и застана така, че да наблюдава сътрудничката си.
Пийбоди погледна ръчния си часовник, вдигна рамене, сетне направи знак на униформения полицай, че ще заеме мястото му, докато той си отдъхне. Колегата й забърза към помещението за почивка, за да изпие чаша кафе и да се нахрани.
— Връщам се веднага — прошепна Ив и изтича в стаята на Луиз.
Помещението беше по-голямо, отколкото беше очаквала, светлината бе приглушена, Фийни й кимна и спусна щората на прозореца.
Луиз седеше в леглото, лицето й беше бяло като бинтовете, с които беше превързана главата й. Към двете й ръце бяха прикрепени системи, по мониторите на сложната медицинска апаратура пробягваха светлинки.
Когато Ив се приближи, младата лекарка отвори очи. Въпреки че погледът й беше замъглен, направи опит да се усмихне и прошепна:
— Заслужих си петстотинте хиляди долара.
— Съжалявам… — Ив се вкопчи в решетката на леглото.
— Благодаря за съчувствието. — Луиз се засмя и вдигна дясната си ръка. Китката й беше поставена в специална шина. — Обещавам, че когато счупят твоята глава и аз ще ти съчувствам.
— Съгласна съм.
— Записала съм информацията на диск и съм го поставила в…
— Знам всичко. — Чувствайки се безпомощна, Ив се наведе и докосна счупената й ръка. — Не се тревожи.
— Знаеш ли? Но защо ти трябвах аз?
— За по-сигурно.
Луиз въздъхна и затвори очи.
— Не знам доколко моите сведения ще ти бъдат полезни. Проблемът е много по-сериозен, отколкото предполагах. Страхувам се… Господи, натъпкали са ме с приспивателни. Главата ми започва да се замайва…
— Кажи ми кой те удари. Видя нападателя, нали?
— Да. Постъпих много глупаво, но бях побесняла от гняв. Скрих диска, после реших сама да отмъстя на предателя… Заспивам, Далас.
— Кой те удари, Луиз?
— Повиках я, казах й, че знам всичко. После… тя… бях неподготвена. Не предполагах… виновницата беше Джан, вярната медицинска сестра. Залови я, Далас, и отмъсти вместо мен… в момента съм напълно безпомощна…
— Бъди спокойна.
— Хвани цялата банда негодници — промърмори младата лекарка и се унесе.