— Говореше свързано — обърна се Ив към ирландеца, без да осъзнава, че още държи ръката на Луиз. — Следователно няма сътресение на мозъка.
— Госпожицата има твърда глава — усмихна се Фийни и извади бележника си. — Джан — това е сестрата от болницата на „Канал“. Веднага ще я арестувам.
Ив пъхна ръце в джобовете си — чувстваше се напълно безпомощна, след като не можеше да бъде в центъра на събитията.
— Ще ми се обадиш ли после?
Фийни я погледна в очите.
— Веднага, щом я арестувам.
— Добре. Прекрасно. А сега да изчезвам, преди да са ме заловили. — На вратата тя спря и се обърна. — Фийни…
— Какво?
— Пийбоди е добро ченге.
— Вярно е.
— Ако не ме възстановят на работа, помоли Картрайт да я вземе за своя сътрудничка.
Гърлото му се сви, той преглътна и заяви:
— Ще се върнеш в полицията, Далас.
Спогледаха се, а Ив повтори:
— Ако се случи най-лошото, помоли Картрайт да я вземе при себе си. Пийбоди мечтае да стане детектив в отдел „Убийства“, а Картрайт може да й помогне. Направи ми тази услуга.
— Дадено — промърмори ирландецът, когато тя излезе. — По дяволите!
Рурк шофираше мълчаливо, докато пътуваха към дома си. Знаеше, че в мислите си Ив придружава Фийни и Пийбоди, застава с тях пред апартамента на сестрата… и излива гнева си, като отваря с ритник вратата.
Когато влязоха във фоайето, се обърна към нея:
— Нямаше да е зле да поспиш, но навярно ти предстои работа.
— Трябва да го направя…
— Знам — промълви той и сърцето му се сви, когато забеляза печалното й изражение. — А пък аз трябва да направя ето това. — Взе я в прегръдките си и я притисна до гърдите си.
— Не се тревожи, добре съм — прошепна Ив, но за миг се отпусна в ръцете му. — Каквото и да се случи после, няма да страдам, ако заловим престъпниците. Не бих могла да се примиря със съдбата си в случай, че те се отърват безнаказано.
— Ще успееш. — Той нежно я погали. — С наша помощ ще успееш.
— Ако отново изпадна в депресия, напляскай ме.
— Ах, какво удоволствие ми доставя да пребивам съпругата си. — Хвана я за ръката и заедно тръгнаха нагоре по стълбата. — Ще използваме нерегистрирания компютър за издирване на скрити файлове в компютъра на лабораторията. Сигурен съм, че ще се натъкнем на нещо.
— В мен е дискът с информацията, до която се е добрала Луиз. Не го дадох на Фийни… — Тя млъкна, докато Рурк разкодира охранителната система. — Пък и той не ми го поиска.
— Умееш да избираш приятелите си. А сега на работа. — Той се обърна към монитора, на който беше информацията от проучването на лабораторията в „Дрейк“. — Имахме късмет, скъпа. Натъкнахме се на сведения, които не са регистрирани в официалната документация. Сигурен съм, че ще се добера до тях. „Погребал“ ги е по същия начин като журнала си, но вече познавам похватите му.
— Можеш ли да се занимаеш и с това? — Тя му подаде диска. — Моля те, искам информацията за Френд на един от мониторите. А пък ти сигурно искаш кафе.
— Предпочитам чаша бренди.
Ив забели очи, но отиде да му налее питието, като мърмореше:
— Ако беше купил няколко дроида, вместо да оставяш всичко на онзи противен сноб Съмърсет…
— Май започваш да изпадаш в депресия.
Тя млъкна, занесе му брендито, поръча си кафе и седна пред монитора, за да проучи сведенията за смъртта на Уестли Френд. Той не беше оставил предсмъртно писмо. Според семейството и приятелите му дни преди да се самоубие, бил потиснат, разсеян и изнервен. Всички предположили, че раздразнението му е предизвикано от усилената му работа, съчетана с изнасяне на лекции и честите изявления пред медиите за рекламиране на продуктите от серията „Нов живот“.
Открили го в кабинета му в клиниката „Нордик“ — лежал по очи на бюрото си, на пода имало спринцовка.
„Сънотворно — помисли си Ив. — Същият начин на самоубийство, както при Уо.“
Това не беше съвпадение. Престъпникът или престъпниците действаха по един и същ начин.
Уестли Френд беше оглавявал екип от прочути лекари и изследователи, които работели върху строго секретен проект.
С мрачно задоволство Ив забеляза, че Кагни, Уо и Вандерхавен са били ключовите фигури в този екип.
„Действали са по един и същ начин — помисли си отново. — Били са участници в ужасяващ заговор.“ Питаше се какъв е бил този секретен проект, заради който Френд беше загубил живота си.
— Проблемът действително е изключително сериозен — промълви тя. — Заговорът датира от години и всички участват в него. — Обърна се към Рурк и добави: — Трудно е да се открие убиецът, когато са действали колективно. Колко ли души са били заговорниците и колко техни колеги са знаели за него, но не са предприели нищо? — Тя поклати глава. — Не са замесени само лекари. Сигурна съм, че ще открием ченгета, политици, шефове на предприятия, инвеститори.