— Навярно подозренията ти ще се потвърдят. Но не го приемай лично — няма да ти помогне.
— Проблемът засяга и мен. — Тя се облегна на бюрото. — Пусни диска на Луиз.
В помещението се разнесе гласът на младата лекарка:
— Далас, дължиш ми петстотин хиляди. Не съм сигурна какво…
— Спри звука — нареди Рурк, без да извърне поглед от клавиатурата. — Разсейва ме.
Ив стисна зъби, но се подчини, като си казваше, че й е писнало дори на шега да изпълнява заповедите му. Внезапно й хрумна ужасяващата мисъл, че дори да я върнат на работа, може би ще я понижат до длъжността на обикновен полицай. Идваше й да закрещи. Дълбоко си пое въздух и отново се втренчи в монитора.
„Не съм сигурна какво означава това, но имам няколко предположения, които ме изпълват със страх. От записите, които ще чуеш след това, ще се убедиш, че някой редовно се е свързвал от нашата болница с «Дрейк» и то чрез централата. Случвало се е да се консултираме с колегите от центъра, но обажданията са прекалено много и винаги чрез централата. Лекарите използват видеотелефона в кабинета, само сестрите и хората от счетоводния отдел се обаждат чрез централата. Някой се е свързвал и с клиниката «Нордик» в Чикаго, което щеше да бъде обяснимо само ако имахме пациент, лекуван в «Нордик», където се съхранява здравният му картон. Много рядко говорим със специалисти от други медицински центрове, например с тези в Лондон и в Париж.
Установих, че всеки път човек от нашата болница се е свързвал с отделенията за трансплантация на органи. Проверих журналите и разбрах кой е бил дежурен по времето на обажданията. Ще си поговоря с колежката, след като запиша на диск всичко, което съм научила. Едва ли ще ми даде задоволително обяснение, но все пак ще й предоставя възможност да се оправдае преди да повикам ченгетата.
Знам, че не бива да споменавам името ти. Какво ще кажеш да възнаградиш «деликатността» ми? Няма да се оплачеш, че те изнудвам, нали? Ха-ха! Залови тези негодници, Далас!
— Помолих те само да ми дадеш необходимите сведения — промълви Ив. — Защо е трябвало да играеш ролята на ченге?
Погледна ръчния си часовник — може би Фийни и Пийбоди вече бяха арестували сестрата. С удоволствие би жертвала десет години от живота си, стига да можеше да я разпита.
„Не бива да изпадаш в депресия“ — напомни си и се залови да преглежда записите, които й беше предоставила Луиз. В този момент видеотелефонът иззвъня. Тя се намръщи като видя лицето на Фийни.
— Надявам се, че онази мръсница вече е в помещението за разпит.
— Не.
— Прибрахте ли я?
— И така може да се каже… но в чувал за трупове. Открихме я мъртва в апартамента й, още не беше изстинала. Убиецът е действал бързо и очевидно е бил изключително силен. Смъртта е настъпила след един удар по главата. Предварителният оглед показа, че убийството е било извършено около половин час преди да влезем в жилището.
— Да му се не види! — Ив затвори очи и се замисли. — Случило се е малко след като Луиз дойде в съзнание. Счупената й китка подсказваше, че при самоотбраната е видяла нападателя.
— Някой е искал да запуши устата на Джан — кимна Фийни. — Съвсем логично е.
— Това означава, че престъпникът е лекар от „Дрейк“. Уо вече не се брои. Трябва да открием къде са били заподозрените през този час. Взе ли дисковете със записите от охранителната камера в дома на сестрата?
— Пийбоди ще ги конфискува.
— Престъпникът не си е изцапал ръцете с убийството на Джан. Сигурна съм, че на видеозаписа ще видите дроид — едър на ръст, от бялата раса, с кестенява коса и кафяви очи. Но някой го е програмирал и активирал.
— Дроид… — замислено кимна Фийни. — Макнаб се е натъкнал на нещо интересно, докато е проучвал самовзривяващите се дроиди. Сенатор Уейлан е бил председател на комисията, която се е занимавала с приложението им в армията.
— Имам предчувствието, че той няма да бъде избран за втори мандат. — Тя уморено потърка клепачите си. — Важни са журналите на охраняващите дроиди в „Дрейк“. Събуди Макнаб и се постарай да получиш разрешително за проверка. Дори програмата да е заличена, той ще открие времето, по което е била задействана. После… — Внезапно тя се сепна. — Извинявай, че те командвам. Просто… мислех на глас.
— Винаги си била умница, малката. Продължавай.
— Исках да кажа, че Уестли Френд се е самоубил по същия начин като доктор Уо и че двамата заедно с техни колеги са участвали в някакъв строго секретен проект. Всичко беше прекалено очебийно. Може би някой е подсказал на Морис, че става въпрос за самоубийство.