Вратата безшумно се отвори.
— Май получих разрешение — промърмори Ив.
— Упорството ти е похвално, лейтенант. — Уейвърли беше свалил бялата си престилка. Носеше елегантен черен костюм и копринена вратовръзка, сякаш се готвеше да посети изискано празненство. Значката на ревера му проблясваше под ярката светлина. Усмихна се, а на Ив й се стори, че забива иглата на спринцовката в шията на Луиз. Сърцето й подскочи, после забеляза, че лекарката диша и се зарече да направи всичко, за да я спаси.
— Станал си небрежен, докторе.
— Не мисля. Просто трябва да довърша това-онова. Остави оръжието, лейтенант. В противен случай ще инжектирам смъртоносната доза на приятелката ти.
— По същия начин ли умъртви Френд и Уо?
— Всъщност Ханс се погрижи за Тая, но и двамата с него използваме еднакви методи. Препаратът действа бързо и сигурно — ненапразно е предпочитан от самоубийците, Луиз ще бъде мъртва след по-малко от три минути. А сега хвърли оръжието.
— Ако я убиеш, нямаш гаранция, че ще запазя живота ти.
— Няма да позволиш да я убия. — Той отново се усмихна. — Сигурен съм, че щом рискуваш живота си заради някакви мъртви бездомници, ще преглътнеш гордостта си, за да спасиш невинен човек. През последните седмици те проучих, лейтенант… или по-точно — бивша лейтенант Далас.
— Ти си виновникът за отстраняването ми. — Ив остави оръжието си върху плота и си помисли, че ще трябва да разчита на изобретателността си. И на Рурк.
— Честно казано, поведението ти спрямо Бауърс ме улесни, пък и тя доста ни помогна. — Той нареди на вратата да се затвори, а Ив изтръпна като чу изщракването на ключалките. Нямаше връщане назад, трябваше да блъфира, за да печели време.
— Тя сътрудничка ли ти беше?
— Работеше за мен, но не ме познаваше. Бавно отмести оръжието си наляво. Браво, така те искам. Уверявам те, че тук никой няма да ни обезпокои. С удоволствие ще задоволя любопитството ти, защото си умно момиче и защото ми се струва справедливо при дадените обстоятелства.
Тя разбра, че Уейвърли искаше да докаже превъзходството си. Беше безкрайно самоуверен, мислеше се за Бог.
— Мисля, че знам почти всичко. Все пак ми е интересно как успяхте да впримчите Бауърс.
— Сама влезе в капана. По-точно — ти попадна в него. Бауърс се оказа най-подходящото „оръжие“ срещу теб, тъй като заплахите не те стряскат, нито пък можехме да те подкупим, като знаехме славата ти на неподкупно ченге. Заради теб жертвахме много скъп дроид от охраната на „Дрейк“.
— Не съжалявай, имате и други.
— Права си. Един от тях в момента се занимава със съпруга ги. — Болката в очите й го развесели. — Виждам, че си загрижена за него. Никога не съм вярвал в голямата любов, но вие действително сте… по-точно бяхте хубава двойка.
Тя си повтаряше, че Рурк е въоръжен и не би оставил да го победи някакъв дроид.
— Няма да му бъде лесно да се справи със съпруга ми.
— Всъщност Рурк не ме интересува. — Уейвърли самодоволно сви рамене. — Докато бяхте заедно, ме дразнехте, но сега… Ала да се върнем на въпроса: Бауърс беше идеалното оръжие против теб. Беше параноичка, склонна към насилие, която по една случайност беше преминала психологическите тестове. В полицията работят и други като нея.
— Случват се и грешки.
— Права си. Една от тях беше, когато ти възложиха да разследваш убийството на онзи… как му беше името?
— Петрински, по прякор Снукс.
— Да, точно така. Трябваше да изпратят там Росуел, но диспечерът объркал нещо.
— Откога той работи за вас?
— О, само от няколко месеца. Ако всичко вървеше според плана, тази история отдавна щеше да бъде архивирана и забравена.
— Кой е вашият човек в клиничната лаборатория?
— Дребна риба, но проявява пристрастие към наркотиците. — Той подкупващо се усмихна. — Много лесно е да откриеш подходящия човек с „подходяща“ слабост.
— Напразно сте убили Снукс. Експериментът се е провалил.
— Бяхме много разочаровани. Но неуспехите са неизбежни в търсенето на нови, по-прогресивни методи. Появяват се пречки, които трябва да бъдат преодолени. Ти беше една от тях. Веднага ни стана ясно, че си опасен противник. Имахме подобен проблем в Чикаго, но лесно се справихме с него. Наложи се да използваме други методи, за да се отървем от теб. Росуел ни помогна, умело разпалихме омразата на Бауърс към теб, после уредихме отново да се срещнете на друго местопрестъпление. Тя реагира според очакванията ни, което беше напълно достатъчно, въпреки сдържаното ти поведение.
— Убили сте я, защото сте знаели, че според устава е трябвало да бъда отстранена от работа, докато се провежда разследването!
— Смятахме, че сме разрешили възникналия проблем. Уейлан притискаше кмета, ето защо мислехме, че спокойно ще завършим изследванията. Бяхме толкова близо до успеха.