Выбрать главу

— Занимавали сте се с възстановяване на органи, нали?

— Точно така. — Уейвърли засия, сякаш разговаряше с изключително умна ученичка. — Досетила си се за всичко. Предупредих колегите, че си опасна.

— Да, разбрах целта на заговора. Откритието на Френд е провалило доходния ви бизнес, парите за изследванията са секнали. — Тя пъхна ръце в джобовете си и пристъпи към него. — По онова време си бил много млад, може би току-що си бил усетил сладостта на успеха и славата. Навярно си бил вбесен.

— Позна, миличка. Необходими ми бяха години, докато успях да събера средства, екип от учени и лекари, и да доставя скъпата апаратура, за да продължим работата си, която бяха прекъснали след изобретението на Френд. Още не бях прочут хирург, когато той и някои колеги започнаха да експериментират съчетаването на жива тъкан с изкуствена материя. Но Тая… вярваше в мен, в увлечението ми, ето защо подробно ме информираше за опитите му.

— Тя ли ти помогна да го убиеш?

— Не, справих се сам. Френд беше дочул за моите експерименти и се страхуваше от успеха им. Възнамеряваше да използва влиянието си и да накара спонсорите да оттеглят жалките суми, които ми подхвърляха, за да изследвам възстановяването на животинските органи. Ето защо трябваше да го отстраня.

— Но след това се е наложило да прекратиш и твоите опити. — Ив пристъпи още по-близо, без да откъсва поглед от лицето му. — Възнамерявал си да използваш човешки органи, ето защо си се постарал да прикриеш следите си.

— Справих се отлично с помощта на най-блестящите умове в областта на медицината. Поговорката гласи, че всичко е наред, щом краят е успешен… Внимавай да не се спънеш.

Тя спря до количката, с която превозваха пациентите и се хвана за нея.

— Знаеш, че арестуваха Йънг. Ще изпее всичко за теб.

— Никога — навярно би предпочел да умре. — Уейвърли се изкиска. — Той е обсебен от нашия проект. Представя си как името му завинаги ще се споменава в учебниците по медицина. Освен това ми вярва като на Бог. Сигурен съм, че ще прегризе вените си, но няма да ме предаде.

— Може би си прав. Знаел си, че не можеш да разчиташ на подобна преданост от страна на Уо.

— Така е. Да работиш с нея беше рисковано. Беше добра лекарка, но реакциите й бяха непредсказуеми. — Той махна с ръка, сякаш прогонваше досадна муха. — Запротестира, когато разбра, че човешките органи са били придобити… без разрешение.

— Навярно не е предполагала, че ще убивате хора.

— Бездомниците не са хора…

— Какво мислеха другите ти колеги?

— За убийството ли? Ханс изцяло ме подкрепяше, а Колин… — Той сви рамене. — Предпочиташе да се преструва, че не знае произхода на органите и мащабите на нашия проект. Разбира се, имаме още много сътрудници. Изпълнението на толкова амбициозна задача изисква голям екип от способни лекари.

— Ти ли изпрати дроида да убие Джан?

— Значи сте я открили. — Уейвърли възхитено поклати глава и косата му проблесна като злато под силната светлина в лабораторията. — Бързо действате, браво. Разбира се, че аз го изпратих. Тя вече не ни беше необходима.

— Как ще реагира Кагни, когато му съобщиш, че се налага да убиеш Луиз?

— Няма да разбере какво се е случило. Когато се намираш в болница, много лесно можеш да се отървеш от някой мъртвец. Крематориумът работи денонощно. Изчезването й завинаги ще остане забулено в тайна. — Той разсеяно погали Луиз, а на Ив й се прииска да го убие само заради този жест. — Навярно Колин ще бъде съсипан. Съжалявам, че се наложи да убия две отлични лекарки, но прогресът изисква жертви.

— Той ще разбере какво се е случило.

— О, може би ще ме подозира, ала ще си внушава, че не знае нищо — както е правил досега. Но ще се смята виновен за смъртта на племенницата си. Положително знае, че извършваме експериментите без официално разрешение, но предпочита да си затваря очите, за да докаже лоялността си към нас. Лекарите не се предават взаимно.

— Но ти си нарушил това правило.

— В името на нашия проект.

— Какво се надяваш да спечелиш?

— Нима още нямаш отговор на този въпрос? Боже мой, ние успяхме! — Зелените му очи маниакално проблясваха. — Способни сме да възстановяваме човешки органи. Само за двайсет и четири часа болното сърце може да бъде излекувано… „подмладено“. — Във възбудата си той повиши глас. — В някои случаи органът функционира по-добре, отколкото през младостта на донора. Сигурен съм, че много скоро ще започнем да реанимираме органите.