— Ще възкресявате мъртъвците, така ли?
— Мислиш, че идеята ми е неосъществима, дори налудничава. Някога са смятали за неосъществими присаждането на органи, подмяната на роговицата на окото, операциите „ин витро“. Много скоро наистина ще възкресяваме мъртъвци — почти сме готови да съобщим за откритието си. Серумът, който се инжектира в увредения орган, възстановява клетките и елиминира всяко заболяване. Пациентът ще прекарва в болницата само четирийсет и осем часа, след което ще я напуска излекуван, при това няма да му бъдат присадени някакви си изкуствени органи. — Приведе се към Ив и разгорещено продължи: — Не разбираш мащаба на проекта ни. Процедурата може да се извършва многократно. След време ще я прилагаме и върху мускулите, костите, тъканите. След като спонсорите се убедят в успеха ни, ще съберем достатъчно средства да довършим делото си. Надявам се, че след две години ще „възстановяваме“ човешки същества. Продължителността на живота ще се увеличи поне два пъти. Смъртта ще бъде забравена…
— Това никога няма да се случи, докато съществуват хора като теб. Кого ще „подновиш“? На Земята няма достатъчно място, нито храна, за да могат хората да живеят вечно. — Тя видя как усмивката му помръкна. — Следователно ще бъдат избрани онези, които могат да платят.
— Нима на обществото са необходими застаряващи проститутки или бездомници? Уейлан ни играе по свирката и ще използва влиянието си във Вашингтон. Политиците ще бъдат възхитени, задето сме открили начин да изчистим измета от улиците, да приложим закона за естествения подбор, при който оцеляват най-приспособените.
— Само че подборът няма да бъде естествен, а ще бъде направен от вас.
— Защо не? Най-разумно е решението да вземаме ние, хирурзите, които сме докосвали човешките сърца, прониквали сме в мозъка на хората, разрязвали сме телата им.
— Ето каква била истинската ви цел — промълви Ив. — Да създавате хора по ваш шаблон, да убивате онези, които смятате за измет.
— Признай, че светът ще бъде по-хубав без разни отрепки.
— Прав си, само дето сме на различни мнения какво точно представляват отрепките.
Тя силно тласна количката надясно и скочи върху нея.
Рурк коленичеше пред двойната врата; вниманието му беше погълнато от контролния панел. Върху скулата му имаше дълбока драскотина, в рамото му зееше рана. Беше успял да откъсне ръката на дроида и да го обезглави, но схватката беше отнела доста време.
Опита се да се съсредоточи, с усилие овладя треперенето на ръцете си. Дори не трепна, когато чу стъпки зад себе си. От километър можеше да разпознае скърцането на униформените обувки, които носеха ченгетата.
— Боже мой, нима ти си накълцал онзи дроид?
— Ив е в лабораторията. — Той не погледна към Фийни, а продължи да търси начин да отвори вратата. — Сигурен съм. Дръпни се, засенчваш светлината.
Пийбоди се покашля, когато предупреждението отново прозвуча.
— Ако си сгрешил…
— Не съм.
Ив замахна и стовари юмрука си право в лицето на Уейвърли. Изпита странно удоволствие, въпреки че кокалчетата на пръстите й се разкървавиха и болката бе нетърпима. После се хвърли върху него и двамата паднаха на пода. Той оказваше отчаяна съпротива. Ив усети, че устата й се напълни с кръв, костите й пращяха, пред очите й притъмня, когато удари главата си в колелото на количката.
Яростта й беше най-силният стимулатор, заслепяваше я. Възседна Уейвърли и заби лакът в гръкляна му. Той се задави, опита се да си поеме въздух. Ив изтръгна спринцовката от ръката му миг преди да е успял да забие иглата в хълбока й.
Уейвърли се задъхваше, очите му се облещиха от ужас, когато тя обърна спринцовката към гърлото му.
— Изплаши се, а, мръснико! Лесно е да ликвидираш хора, нали? Само да мръднеш и си мъртъв. Доколкото си спомням, отровата убивала за около три минути. Ще наблюдавам как умираш… както си наблюдавал смъртта на невинните ти жертви.
— Недей! — изхърка Уейвърли. — Задушавам се.
— Бих те избавила от мъките ти. — Ив се усмихна като видя ужасения му поглед. — Но ще се отървеш прекалено лесно. Мечтаел си да живееш вечно, нали? Обещавам ти, че никога няма да излезеш от затвора. — Понечи да стане, въздъхна и промърмори: — Не мога да се въздържа. — После му нанесе зашеметяващ удар.
Точно когато се изправяше на крака, вратата с трясък се отвори. Ив избърса подутите си устни с опакото на дланта си и възкликна:
— Ето че всички сме заедно. — Внимателно подаде на сътрудничката си спринцовката. — Прибери я като веществено доказателство, но се пази — съдържа смъртоносна отрова. Хей, Рурк, целият си окървавен.