Той пристъпи до нея и нежно докосна устната й.
— Ти също.
— Добре, че сме в болница. Жалко за хубавото ти палто.
— Твоето също е съсипано — усмихна се Рурк.
— Казах ти, че не бива да го обличам. Фийни, можеш да ме разпиташ, след като арестуваш този тип. Погрижете се за Луиз — навярно я е упоил, защото тя изобщо не се събуди. Приберете и Росуел. Уейвърли го издаде.
— С най-голямо удоволствие. Кого още трябва да арестуваме?
— Кагни и Вандерхавен, които били в града според нашия доктор Смърт. Ще има и други арести. — Тя погледна към Уейвърли, който лежеше в безсъзнание на пода. — Този страхливец ще издаде всичките си съучастници. — Грабна оръжието си и го пъхна в джоба си. — Да се прибираме вкъщи.
— Добре си се справила, Далас.
За миг погледът й помръкна, после тя се усмихна и сви рамене.
— Така си е. — Прегърна Рурк през кръста и се отдалечи.
— Пийбоди!
— Слушам, капитане.
— Събуди Уитни.
— Не ви разбирам, сър.
— Кажи му, че капитан Фийни учтиво го моли да домъкне бюрократичния си задник тук и то час по-скоро.
Младата жена се изкашля.
— Ако не възразявате, леко ще перифразирам съобщението ви.
— Прави каквото искаш — само го накарай да дойде. — Ирландецът й обърна гръб и отново се възхити от „добре свършената работа“ на Ив.
Беше потънала в дълбок сън, когато видеотелефонът иззвъня. За пръв път в живота си тя се зави през глава и се престори, че не го чува, а когато Рурк я разтърси за рамото, гневно промърмори:
— Остави ме да се наспя.
— Обади се Уитни. Ще те чака в кабинета си след час.
— Да му се не види. Не е за добро. — Тя примирено отметна завивките и седна в леглото. — Още не е научил резултатите от тестовете и заключението на Майра. По дяволите, ще ме изхвърли от полицията.
— Не се вайкай предварително. Като отидем там, ще разберем за какво те вика.
Ив поклати глава и с нежелание стана от леглото.
— Нямаш работа в управлението.
— Нима си въобразяваш, че ще отидеш сама? Стегни се, Ив.
Тя се опита да потисне отчаянието си, изпъна рамене и огледа съпруга си. Вече беше облякъл елегантен костюм, блестящата му коса бе гладко сресана. Драскотината на скулата му почти беше заздравяла, благодарение на чудодейните лекарства, но още личеше и му придаваше безразсъден вид.
— Не мога да повярвам, че вече си на крак. Защо си станал толкова рано?
— Смятам, че ако не правиш секс, не бива да оставаш в леглото до обяд. Тъй като ти не прояви желание да се любим, започнах деня с чаша кафе. Престани да се криеш под завивките, отиди да вземеш душ.
— Добре, добре… благодаря за съчувствието. — Тя се запъти към банята, тревогата не й даваше покой.
Отказа да закуси, а Рурк не настоя. Докато пътуваха с колата към центъра на града, хвана ръката му. Той я стисна и я задържа, докато паркира пред полицейското управление, сетне заговори:
— Слушай, скъпа. — Обгърна лицето й с длани и почувства облекчение, когато усети, че макар и бледа, Ив не трепери. — Спомни си коя си.
— Опитвам се. Бъди спокоен, всичко ще бъде наред. Чакай ме тук.
— Няма да стане.
— Добре. — Тя дълбоко си пое въздух. — Да тръгваме.
Докато асансьорът се изкачваше и двамата мълчаха. Ченгетата, които се качваха или слизаха, хвърляха поглед към Ив, после извръщаха очи. Очевидно се чувстваха неловко и не знаеха какво да кажат.
Когато слезе от асансьора, стомахът й се сви, но тя престорено спокойно тръгна към кабинета на командира.
Вратата беше отворена. Уитни стоеше зад бюрото си и й направи знак да влезе. Погледна към Рурк, но изражението му не се промени.
— Седни, Далас.
— Предпочитам да остана права, сър.
Не бяха сами в кабинета. Началникът на полицията Тибъл стоеше до прозореца. Останалите мълчаливо седяха. Изражението на Фийни беше по-печално от всеки друг път. Пийбоди стискаше устни. Уебстър преценяващо оглеждаше Рурк. Преди Уитни отново да заговори, Майра тичешком влезе.
— Извинете, че закъснях. Имах пациент. — Седна до Пийбоди и скръсти ръце.
Командирът кимна, отвори чекмеджето на бюрото си, извади значката и оръжието на Ив и ги постави пред себе си. Погледна към нея, лицето му беше безизразно.
— Лейтенант Уебстър.
— Да, сър. — Той се изправи. — Отделът за вътрешно разследване и дисциплинарната комисия прецениха, че няма причини да продължи разследването на лейтенант Далас, нито тя да получи дисциплинарно наказание.
— Благодаря, лейтенант. Детектив Бакстър е зает, но получих рапорта му относно разследването на полицай Елън Бауърс. Случаят е приключен, всички обвинения срещу лейтенант Далас отпадат. Заключението се потвърждава и от доктор Майра.