— Резултатите от тестовете също доказват невинността на Далас и потвърждават, че е способна да изпълнява задълженията си. Докладът ми е приложен към нейното досие — каза доктор Майра.
— Ще го имам предвид. — Уитни се обърна към Ив, която през цялото време дори не беше помръднала. — Нюйоркската полиция и отделът по безопасност поднасят извиненията си на една от най-добрите си служителки за несправедливите обвинения, отправени към нея. Аз се извинявам от мое име. Процедурата е задължителна, но не винаги е справедлива.
Тибъл се приближи и заговори:
— Възстановена си на предишната си длъжност. Временното отстраняване няма да бъде отразено в досието ти. Няма да бъдеш санкционирана заради принудителното отсъствие от работа. Отделът ще съобщи на медиите онова, което прецени за необходимо. Уитни, твой ред е.
— Слушам, сър. — Лицето на командира остана безизразно, когато подаде на Ив значката и оръжието й. Погледът му се смекчи, когато младата жена не посегна към тях. — Лейтенант Далас, отделът и лично аз ще претърпим голяма загуба, ако откажеш да се върнеш на работа.
Внезапно Ив осъзна, че е престанала да диша. Дълбоко си пое въздух, погледна Уитни в очите и взе онова, което й принадлежеше. Пийбоди шумно подсмръкна.
— Лейтенант. — Уитни й протегна ръка, усмихна се и лицето му сякаш се преобрази — той почти винаги беше прекалено сериозен. — Заеми се със задълженията си.
— Слушам, сър. — Тя се обърна и се втренчи в Рурк. — Само да изпратя този цивилен. — Без да откъсва поглед от него, прибра значката и сложи кобура си. — Може ли да поговорим отвън?
— Разбира се.
Той намигна на разплаканата Пийбоди и последва съпругата си в коридора. Щом вратата се затвори зад гърба му, грабна в прегръдките си Ив, затанцува с нея и страстно я целуна.
— Радвам се да те видя, лейтенант.
— О, Боже! — изхълца тя. — Трябва да изляза от тук без да… нали знаеш?
— Знам. — Рурк видя сълзите, които напираха в очите й.
— Върви си, иначе ще се размекна. С нетърпение очаквам да се прибера у дома, за да дам воля на чувствата си.
— Хващай се за работа. — Той повдигна брадичката й. — Прекалено дълго бездейства.
Ив се засмя, прегърна го и впи устни в неговите.
— Доскоро.
— С нетърпение очаквам тази вечер. — Преди вратите на асансьора да се затворят, Рурк ослепително й се усмихна.
— Извинете, лейтенант. — Пийбоди, която стоеше зад нея, застана мирно, въпреки че беше усмихната до уши. — Не исках да ви прекъсвам, но ми наредиха да ви върна комуникатора. — Пъхна го в ръката на Ив и силно я прегърна.
— Страхотно, нали?
— Дръж се както подобава, Пийбоди.
— Слушам. Искате ли след работа да отпразнуваме събитието, като се напием?
Ив се престори, че размишлява, докато вървяха към ескалатора. Усмивката на Рурк не излизаше от ума й:
— Тази вечер съм заета, но утре съм на твое разположение.
— Върхът! Фийни искаше да ви предам, че трябва още да поработите, докато напълно приключите разследването: необходимо е да се заловят заговорниците в другите страни, да се разобличат корумпираните политици, да се провери персонала в „Дрейк“, да се извършат съвместни акции с чикагската полиция.
— Ще ни отнеме известно време, но ще се справим. Заловиха ли Вандерхавен?
— Още е на свобода. — Тя изгледа Ив с крайчеца на окото си. — Уейвърли вече е в ареста и бърза да издаде съучастниците си с надеждата да получи по-лека присъда. Навярно ще ни съобщи къде се крие Вандерхавен. Фийни смяташе, че вие ще искате да го разпитате.
— Фийни е умник. — Ив побърза да слезе от ескалатора и тръгна към помещението за разпити. — Да му смачкаме фасона, Пийбоди.
— Харесват ми изразните ви средства, лейтенант.