Тя измърмори нещо под носа си. Нима можеше да запомни всички хора, с които се беше запознавала на приеми и благотворителни балове, където присъстваше много често, откакто се бе омъжила за Рурк.
— Питам се дали този доктор извършва… домакински прегледи.
— Наричат се „домашни прегледи“ — с усмивка я поправи Рурк. — Честно казано, не мога да си представя уважаваният Кагни да извършва незаконна операция в бърлогата на някакъв бездомник.
— Ще преценя що за човек е, когато повторно се срещна с него. — Тя тежко въздъхна и машинално разроши късата си коса. — Извинявай, че прекъснах работата ти.
— Напротив, радвам се, че дойде. — Рурк се приближи до нея и нежно докосна устните й. — Хайде да обядваме заедно.
— Не мога. Имам много работа… — промърмори тя. Докосването му мигом беше възпламенило страстта й към него. — Кажи какво се готвиш да купиш днес?
— Австралия. — Той се изсмя, като забеляза изумлението й. — Е, само една малка част, разбира се. — Реакцията на Ив му се стори толкова забавна, че привлече към себе си младата жена и впи устни в нейните. — Обожавам те, скъпа!
— Добре… радвам се… — измънка тя. Още не можеше да свикне с обясненията му в любов, да повярва, че са искрени. — Време е да тръгвам.
— Интересуват ли те подробности за изследванията на органи, които се провеждат в „Дрейк“?
— Сама ще науча каквото ми е необходимо. Ще ти бъда безкрайно признателна, ако не се замесваш в това разследване. По-добре купи останалата част от Австралия. Довиждане, ще се видим у дома.
— Лейтенант, почакай. — Той се обърна, отвори едно чекмедже на бюрото си и й подхвърли шоколадче. — Сигурен съм, че няма да обядваш, но хапни поне това.
Ив се усмихна и пъхна шоколадчето в джоба си.
— Много си мил, благодаря.
Когато съпругата му си отиде, Рурк погледна часовника си. Разполагаше с двайсет минути до началото на следващото съвещание — достатъчно време за онова, което искаше да направи.
Поусмихна се, като си представи реакцията на Ив, седна пред компютъра и поиска пълна информация за центъра „Дрейк“.
Трета глава
Оказа се, че Ив е постъпила правилно, когато не беше отишла първо при доктор Майра. Психиатърката отсъстваше от работа. Ив й изпрати по електронната поща съобщение с молба за консултация на следващия ден. После се качи в колата и потегли към Медицинския център „Дрейк“, намиращ се в другия край на града.
Центърът се помещаваше в огромна сграда, заемаща почти цял квартал. Ив често беше минавала покрай зданието, но никога не му бе обръщала внимание. Но всичко се беше променило, след като няколко пъти Рурк насила я заведе или я занесе на ръце в отделението за спешна медицинска помощ към „Дрейк“. „Грижите му бяха прекалени — помисли си тя, — щях да се оправя само с подръчни средства от аптечката.“
Мразеше болниците. Изпитваше ужас при мисълта, че ще влезе в Медицинския център, макар и не като пациентка.
Някога на мястото на огромната сграда се беше издигала елегантна двуетажна къща, която навярно с цената на много средства беше съхранена и до днес. Към нея и над нея бяха пристроени конструкции от стомана и стъкло, които бяха свързани чрез остъклени коридори и сребристи ескалатори.
Под бели куполи се помещаваха ресторанти, магазини за сувенири и специални зали, откъдето хората от персонала, посетителите и пациентите можеха да се наслаждават на гледката за малко да забравят, че се намират в болница.
Компютърът в колата на Ив работеше по-добре от онзи в канцеларията й, ето защо, докато пътуваше към „Дрейк“, тя успя да получи доста от необходимата й информация. Медицинският център представляваше нещо като малък град. Към него имаше методичен отдел, където се обучаваха специалисти, зали за изнасяне на лекции, лаборатории, травматологично и хирургично отделение, което заемаше голяма площ, стаи и цели апартаменти за пациентите, помещения за отдих на персонала и за посетителите.
Но за разлика от другите болници тук имаше дванайсет ресторанта (два от които суперлуксозни), петнайсет параклиса, елегантен малък хотел за роднините и приятелите на пациентите, които искаха да останат близо до тях, безистен със скъпи бутици, три театрални зали и пет салона за разкрасяване.
Специални електронни карти и информационни центрове помагаха на посетителите да се ориентират. От паркингите до входовете на „Дрейк“ се движеха трамвайчета, под лъчите на бледото зимно слънце проблясваха стъклените кабини на асансьорите, вградени от двете страни на гигантското здание.
Тъй като Ив бързаше, вкара колата в паркинга за линейките, намери свободно място на най-ниското ниво и гневно изгледа робота, който незабавно я попита какви наранявания или травми е получила. Механичният му глас занарежда: