— Убедена съм, че невинността ми ще бъде доказана.
Уитни се облегна на масата и изгледа подчинената си.
Изражението му беше непроницаемо. Най-сетне произнесе само „Далас!“, при което младата жена облекчено въздъхна и заговори:
— Мисля, че се справих добре. Не обичам за всяка дреболия да тичам при началството, нямам навик да подавам докладни записки, когато двама полицаи имат известни недоразумения. — Тъй като командирът мълчаливо я наблюдаваше, тя гневно пъхна ръце в джобовете си. — Когато пристигнах на местопрестъплението установих, че Бауърс не е отцепила района според инструкциите. Направих й забележка, а тя прояви неподчинение, поради което бях принудена да действам според устава, както сам ще се убедите. Стажантът, когото Бауърс обучава, ми съобщи, че „колибата“, намираща се до тази на убития, е преместена в другия край на улицата. Беше споделил наблюденията си с обучаващата го, но тя не му обърнала внимание. Благодарение на получената от него информация сега имаме свидетел. Поканих на разпита въпросния полицай на име Трухарт, който познава свидетеля. Отразила съм в рапорта си, че той е много способен и вероятно ще се издигне в полицията. — Прекъсна за миг изложението си и за пръв път в очите й проблясна гняв. — Отричам всички обвинения освен последното. Навярно действително съм заплашила с физическо насилие полицай Бауърс и Пийбоди ще го потвърди. Но съжалявам, че не изпълних заканата си и не я пребих… сър.
Уитни повдигна вежди, но успя да запази сериозното си изражение. Лейтенант Далас рядко даваше израз на емоциите си.
— Ако беше изпълнила заканата си, сега щеше здравата да си загазила. Отлично познавам теб и сътрудничката ти и съм убеден, че вече сте се запознали с досието на Бауърс. Тя е… „трудно дете“, както наричаме служители като нея. „Трудните деца“ не остават дълго в един участък — шефовете се опитват да им намерят подходящо работно място. — Уитни замълча и потърка врата си, сякаш да облекчи някаква болка. — Бауърс е и първенец по подаване на оплаквания — това е любимото й занимание. Намразила те е, Далас, ето защо приятелски те предупреждавам, че при всяка възможност ще ти създава неприятности.
— Не се страхувам от тази жена.
— А трябва. Хора като нея живеят само за да направят черен живота на другите, особено на колегите си. А тя те е взела на мушка. Изпратила е копие от докладната си записка до началника на полицията Тибъл, както и до шефа си. До края на работното време искам да ми представиш видеозаписа на Пийбоди и твоя рапорт, придружен от отговор на оплакването. И си подбирай думите, когато съчиняваш отговора. Съветвам те да потърсиш помощта на сътрудничката си — добави той с лека усмивка. — Пийбоди е най-трезвомислещата жена, която познавам.
— Слушам, сър — намръщено отговори Ив. Очите й хвърляха мълнии, но все пак тя се овладя и не даде изблик на гнева си.
— Лейтенант Далас, ти си най-способното ченге, което познавам и ще спомена този факт, когато отговарям на оплакването. Полицаи като Бауърс почти никога не успяват да направят кариера. Сигурен съм, че скоро ще напусне нашия отдел. Нападките й няма да ти навредят, но не бива да ги пренебрегваш. Все пак не отделяй повече време от необходимото за отговора си.
— Дори пет минути ще бъдат прекалено много, като се има предвид колко работа ми предстои по разследването на този случай.
Уитни кимна, изправи се, отмести празната чаша и заяви:
— Кафето беше прекрасно… И не забравяй — искам рапорта ти след няколко часа.
— Слушам, сър — промърмори тя, когато командирът излезе. Искаше й се да ритне бюрото, но не го стори; кокалчетата на пръстите още я боляха, след като беше ударила компютъра. Вместо да се нарани отново, повика Пийбоди и я помоли да се справи с непокорната машина, за да открият адресите на най-близките роднини на Снукс.
Успяха да се свържат с дъщерята, която избухна в ридания, въпреки че не беше виждала баща си повече от трийсет години.
Реакцията на непознатата помрачи още повече лошото настроение на Ив. Единственият светъл лъч през този отвратителен ден беше реакцията на Пийбоди, когато прочете оплакването на Бауърс.
— Ах, тази грозна и тъпа мръсница! — извика младата жена. Беше почервеняла и гневно стискаше юмруци. — Заслужава да я измъкна от бърлогата й и да я спукам от бой! Тя е долна лъжкиня и некадърно ченге. Как си позволява да ви клевети? Май е излязла направо от лудницата! — Тя извади електронния си бележник и затърси адреса на Бауърс. — Ще отида в дома й и така ще я подредя, че действително да има повод за оплакване.