— Уитни те похвали и каза, че си трезвомислеща — усмихна се Ив. — Радвам се, че командирът толкова добре познава служителите си. — Тя се изсмя гръмогласно като забеляза, че очите на сътрудничката й сякаш щяха да изскочат от орбитите си. — Успокой се, защото ако продължаваш така, ще получиш инсулт. Ще отговорим на оплакването както го изисква правилникът.
— А после ще пребием мръсницата, нали?
— Командирът мислеше, че с благия си характер ще окажеш благотворно влияние върху мен. — Ив поклати глава и седна. — Искам да направиш копие от видеозаписа и да напишеш кратък рапорт, като се придържаш към фактите. Аз пък ще съчиня отговор на оплакването и щом се успокоиш и отново се превърнеш в трезвомислещата жена, за каквато те смята Уитни, ще прегледаш написаното и ще нанесеш необходимите поправки.
— Не мога да повярвам, че толкова спокойно възприемате случилото се.
— Повярвай ми, изобщо не съм спокойна — промърмори Ив. — А сега се хващай за работа.
Успя да се справи с неприятната задача, запазвайки самообладание, за да не използва думите, които й се искаше да напише. Междувременно получи списъка, който беше поискала от Кагни. Въпреки че я измъчваше непоносимо главоболие, направи копия на всички дискове, съдържащи материали по случая; сетне се обади в отдела по поддържане на техниката и сравнително спокойно (нарече ги „тъпанари“ само два пъти) нареди да поправят компютъра й.
Дежурството й беше свършило и този път за разнообразие се прибираше право вкъщи… въпреки че щеше да продължи работата си у дома.
Ала докато шофираше, гневът отново я завладя и тя здраво стисна волана. Беше положила големи усилия да стане добро ченге: преминала беше всички степени на обучение и беше готова да работи до изнемогване, за да запази репутацията си.
Детективската значка не беше само символ на професията й, а олицетворяваше самата нея. Ив осъзнаваше, че донякъде именно това я е спасило.
Спомените за детството й бяха мъгляви и изпълнени с болка и ужас. Но беше оцеляла, дори след системните побои и изнасилвания от собствения й баща, които я бяха накарали да обезумее. Когато я бяха открили пребита и окървавена, тя дори не си спомняше името си.
„Кръстница“ й беше станала някаква социална работничка, която я бе нарекла Ив Далас. През целия си живот младата жена беше работила упорито, за да спечели уважението на колегите и на началниците си. Сега, когато беше служителка в полицията, вече не беше безпомощна. Нещо повече — сега можеше да помага на беззащитните.
Всеки път, когато оглеждаше човек, загинал от насилствена смърт, си спомняше какво е да бъдеш жертва на насилие. Всеки път, когато залавяше престъпника, чувстваше, че това е победа за безименното момиченце, което отмъщаваше заради убитите.
А сега някаква некадърница, която използваха за най-неприятната работа, се беше опитала да опетни репутацията й. Някои ченгета биха приели оплакването на Бауърс като смехотворно, но за Ив това беше жестока лична обида.
Хрумна й, че ще изпита удовлетворение, ако се впусне в ръкопашен двубой с жената, която я ненавиждаше. Представи си как пращят кости, стори й се, че долавя миризмата на кръв… и внезапно се разгневи още повече. Беше безсилна, защото уставът забраняваше на висшестоящите офицери да упражняват физическо насилие над подчинените си. Въпреки че Бауърс си го заслужаваше.
В раздразнението си Ив не забеляза как колата премина през огромните врати на имението и профуча по алеята, водеща към разкошната, наподобяваща замък къща. Тя паркира пред входа с надеждата, че надутият иконом Съмърсет ще й направи забележка, та да си изкара яда на него.
Дори не усети студа, когато изтича нагоре по стъпалата и отвори голямата външна врата. Застана във фоайето и се огледа. Обикновено след една-две секунди икономът се появяваше и започваше да се заяжда. Днес тя направо копнееше за обидите му.
Ала къщата тънеше в тишина, Ив гневно заскърца със зъби — през този отвратителен ден дори не успя да кръстоса шпага с най-върлия си враг, за да се поуспокои.
Изгаряше от желание да удари някого, да счупи нещо.
Свали коженото си яке и нарочно го преметна на парапета на стълбището, но Съмърсет не се втурна да й направи забележка.
„Мръсник“ — ядно си помисли тя и се заизкачва по стъпалата. На кого да си го изкара, след като икономът се беше скрил в миша дупка? Не искаше двубой с дроида, който играеше ролята на спаринг партньор, копнееше да налага с юмруци истински човек.
Влезе в спалнята; възнамеряваше да вземе горещ душ, преди да се залови за работа, но видя Рурк. Очевидно току-що се беше прибрал и точно прибираше сакото си в гардероба.