— Ако не ме лъже паметта, снощи трябваше да присъствате на някакво тузарско празненство — обади се Пийбоди.
— Да, в източен Вашингтон. Рурк беше организирал благотворителен бал с много важна задача — предотвратяване изтребването на молците. Поднесените блюда бяха в такова изобилие, че с тях биха могли да се изхранват всички бездомници в Йист Сайд в продължение на цяла година.
— Бедната лейтенант Далас! Сигурно е отвратително да обличате скъпа рокля, да пътувате с частния самолет на Рурк и да пиете скъпо шампанско.
Ив се престори, че не долавя ироничните нотки в гласа на подчинената си, а отвърна:
— Не знаеш колко си права. — Тя не криеше, че още не може да свикне с блестящия светски живот, в който беше въвлечена като съпруга на Рурк. — Единственото ми утешение беше, че много пъти танцувах с мъжа си.
— Питам се дали е бил в смокинг — замечтано произнесе Пийбоди. Беше виждала Рурк във вечерно облекло и картината завинаги се беше запечатала в паметта й.
— Разбира се — отговори Ив и си спомни как след като се бяха прибрали у дома, беше побързала да разсъблече съпруга си. Не възнамеряваше да сподели със сътрудничката си, че и гол Рурк беше невероятно привлекателен.
— Господи! — Пийбоди затвори очи и си представи с най-малки подробности човека, за когото говореха — тази техника беше научила като малка от родителите си, последователи на религията Нова ера.
— Господи! — прошепна отново.
— Нима не те е страх, че ще се разгневя като разбера, че сътрудничката ми копнее да се люби със собствения ми съпруг? Всяка друга на мое място би се вбесила.
— Но вие не сте като другите, лейтенант. Именно затова ви харесвам.
Ив престорено изстена и с усилие сви рамене. Беше спала едва три часа, но сама си беше виновна, тъй като не беше успяла да овладее страстта си. А сега трябваше да се съсредоточи, чакаше я работа.
Огледа полуразрушените сгради, напомнящи тумори и мръсните улици, които бяха като белези на лицето на огромния град.
От близката шахта със свистене излизаше пара — в тунелите под улицата се намираха станциите на метрото и много магазини. Когато колата навлезе сред облаците пара, на Ив й се стори, че преминават сред гъста мъгла, стелеща се над мръсна река.
Откакто се беше омъжила за Рурк, живееше в свят съвсем различен от този. Домът й беше обзаведен с прекрасни мебели, картини и други произведения на изкуството, навсякъде ухаеше на ароматизирани свещи и парникови цветя. Тя с ирония си помисли, че богатството има специфичен аромат.
Ала знаеше какво чувстват онези, които са родени в бедняшките квартали. Във всеки град тези квартали бяха еднакви — изпълнени бяха с отвратителни миризми, а жителите им водеха монотонно и нерадостно съществуване.
Улиците бяха почти пусти. Малцина от обитателите на жалките сгради рискуваха да излязат толкова рано. Наркопласьорите и проститутките бяха привършили „работата“ си и още призори се бяха прибрали в квартирите си. Собствениците на магазини, които се осмеляваха да въртят търговия в този квартал, още не бяха вдигнали ролетките от витрините. Тук подвижните павилиони за скара се обслужваха от по-двама души, въоръжени с малки електрошокови палки.
Ив забеляза черно-бялата полицейска кола и се намръщи като видя, че униформените не са отцепили напълно района.
— По дяволите, защо не са свършили работата си до край? Измъкнаха ме от леглото посред нощ, а дори не са обградили местопрестъплението. Нищо чудно, че са „събирачи на трупове“. Тъпаци с тъпаци!
Пийбоди мълчаливо наблюдаваше как началничката й паркира зад черно-белия автомобил и гневно изскочи от колата. Изобщо не завиждаше на „тъпаците“ — лейтенант Далас щеше да ги постави на мястото им. Тя последва Ив, която бързо крачеше към полицаите, привели глави срещу пронизващия вятър. Като видяха началничката й двамата веднага застанаха мирно — обичайната реакция на всички подчинени на Ив, която очевидно внушаваше респект.
Навярно причината не беше само в красотата й — Ив Далас беше висока и стройна, в късо подстриганата й кестенява коса проблясваха златисти и червеникави кичури; нищо не убягваше от зорките й очи с цвета на отлежало ирландско уиски. Брадичката й беше волева, с малка трапчинка, устните й бяха плътни, но когато гневно ги стиснеше, се превръщаха в тънка линия.
Според Пийбоди началничката й беше изключително привлекателна и чарът й донякъде се дължеше на факта, че изобщо не бе суетна.