Той се обърна и внимателно я огледа. Помътнелият й поглед, зачервеното й лице и агресивната й поза му подсказаха в какво настроение е съпругата му. Затвори гардероба и се усмихна.
— Здравей, скъпа. Май си имала тежък ден.
— Направо отвратителен. Къде е Съмърсет?
Рурк повдигна вежда и прекоси спалнята. Струваше му се, че гневът и раздразненията се излъчват от тялото й като топлинни вълни.
— Днес е почивният му ден.
— Браво! — Тя рязко се извърна. — Веднъж да ми потрябва, а него го няма.
Рурк леко се усмихна и се втренчи в огромния сив котарак, който се беше свил на леглото. Човекът и животното се спогледаха, сетне Галахад, който ненавиждаше скандалите, скочи на пода и побърза да напусне опасния терен.
Младият мъж също реши да действа предпазливо и любезно попита:
— Мога ли да ти помогна?
Тя рязко обърна глава и намръщено заяви:
— Лицето ти ми харесва, не ми се иска да те загрозявам.
— Извадих късмет — промърмори той и замълча, докато изпод око наблюдаваше как съпругата му обикаляше помещението като разярена тигрица и как разсеяно ритна канапето, като си говореше под носа. — Май си насъбрала доста излишна енергия, лейтенант. Мога да ти помогна да се освободиш от нея.
— Ако ми кажеш да взема успокоително, ще… — Тя не успя да довърши, защото ненадейно съпругът й я сграбчи и я хвърли на леглото. — Не си игра с мен, човече. Нямам настроение за глупости!
— Виждам — той блокира удара й, хвана я за китките и се просна върху нея. — Предлагам да изразходваш енергията си за полезни цели.
— Когато искам секс, ще те уведомя — изсъска Ив.
— Съгласен съм. — Рурк наведе глава и леко я ухапа по шията. — Но докато чакам, ще се позабавлявам. Кожата ти има великолепен вкус, когато си ядосана.
— Върви по дяволите! — изкрещя тя, но внезапно гневът й беше заменен от друго чувство. — Престани! — промърмори, но когато Рурк докосна гърдата й, тялото й машинално се притисна до неговото.
— Ей сега. — Той впи устни в нейните; целувката му беше някак жестока и хищническа, сякаш беше усетил, че съпругата му се нуждае точно от това. Тялото й пламна от несдържана похот, примесена с гняв. Рурк едва сдържаше страстта си, но се отдръпна и промърмори:
— Е, щом предпочиташ да останеш сама…
Ив изтръгна ръцете си от хватката му и го сграбчи за ризата.
— Прекалено късно е, приятелче. Искам да се любим.
Рурк се усмихна и й позволи да го блъсне по гръб. Тя го яхна и постави длани на гърдите му, сетне задъхано промълви:
— Предупреждавам те, че когато съм в подобно настроение, трябва да внимаваш.
— Пред олтара се заклех във вечна вярност към теб и съм готов да се примиря с всичко. — Посегна да свали кобура й, после се залови да разкопчава блузата й.
— Казах да внимаваш! — Тя вкопчи пръсти в черната му копринена риза. — Колко струва дрешката ти?
— Нямам представа.
— Още по-добре — заяви Ив и разкъса великолепната тъкан. Преди съпругът й да се засмее или да я обсипе с проклятия, тя го ухапа по рамото. — Не очаквай нежности. — Сграбчи го за косата и добави: — Побързай!
Жадно притисна устни към неговите, но в целувката й липсваше нежност. Ив като че беше ловец, който триумфира над жертвата си. После се притисна към него и трескаво започна да го съблича.
Двамата се бяха вкопчили един в друг като борци, ръцете им жадно докосваха всяка част от телата им, от гърдите им се изтръгваха стонове. Както всеки път насладата беше неописуема.
Натрупаната в Ив енергия прерасна в глад, в желание да получава, да бърза да получи всичко. Страстта й се подсилваше, когато усещаше как Рурк леко хапе гърдите й, как пръстите му се впиват в плътта й. Почувства, че дъхът й спира, че обезумява — изви гръбнак и се притисна към любимия си. От гърлото й се изтръгна звук, напомнящ ръмжене на животно, после устните на Рурк заглушиха стенанията й.
— Искам те… сега! — Заби нокти в гърба му, който лъщеше от пот. Желанието й беше като опасен хищник, готов да се нахвърли върху жертвата си. Погледът на Рурк й подсказваше, че и той изпитва подобни чувства.
Яхна го и се отпусна върху тялото му; стори й се, че няма да издържи насладата, която изпита.
После всичко пред очите й се завъртя в странен калейдоскоп. Единственото, за което мислеше, бе: „Още! Още! По-силно!“ Струваше й се, че страстта я разкъсва с невидимите си нокти.
Рурк я наблюдаваше как постепенно се предава на удоволствието; тялото й лъщеше от пот, потъмнелите й очи виждаха само него.
Когато Ив потръпна и дрезгаво изкрещя, той я привлече към себе си, обърна я по гръб и с мощен тласък я отведе в непознати досега висини.