Тя се подчини, сетне се извърна толкова рязко, че щеше да преобърне чашата му върху бюрото, ако Рурк не беше успял навреме да я дръпне.
— Внимавай, скъпа.
— Какво е това?
— Списък на хирурзите, които те интересуваха, придружен с информация за професионалните им изяви и за личния им живот.
— По дяволите! Изрично те предупредих да не си пъхаш носа в тази работа.
— Така ли? — За разлика от нея той говореше съвсем спокойно, дори се усмихваше. — Излиза, че не съм те послушал.
— Способна съм и сама да си върша работата. Не желая да събираш информация за заподозрени от полицията.
— Ясно. Е, щом не желаеш… — Той натисна някакъв клавиш и данните изчезнаха от мониторите. — Не искам да ти се бъркам, затова изтрий всичко — добави и се усмихна, като видя разочарованото й изражение. — Тъкмо ще си почета преди лягане, защото съм сигурен, че работата ще ти отнеме поне един-два часа.
Ив недоумяваше какво да отговори, за да не се изложи, ето защо само промърмори нещо. Действително щеше да прекара пред компютъра минимум един час и най-вероятно нямаше да получи толкова подробни сведения. Пое си въздух и заяви:
— Мислиш се за много умен.
— А нима не съм?
Тя успя да сподави смеха си и скръсти ръце на гърдите си.
— Сигурен съм, че не си заличил информацията. Върни я на мониторите.
— Добре, но първо трябва да ме подкупиш. — Наклони глава и й направи знак да се приближи.
В душата й бушуваха смесени чувства, накрая чувството за дълг надделя над гордостта й. Намръщено заобиколи бюрото и застана до Рурк, сетне изруга, защото той рязко я дръпна на скута си.
— Пусни ме, перверзен тип такъв! Не съм в настроение за игрите ти.
— Ах, надеждите ми са покрусени! — иронично възкликна той, отново натисна клавишите и данните се появиха на мониторите. — В Ню Йорк работят само седмина хирурзи, които отговарят на описанието на евентуалния извършител.
— Откъде знаеш точно какъв човек търсим, след като не съм ти съобщила никакви подробности? — Тя извърна глава и го погледна право в очите. — Да не би да си проникнал в компютъра ми?
— Ще отговоря на въпроса само в присъствието на моя адвокат. Между другото, свидетелят е видял двама души — продължи той, без да обръща внимание на гневния й поглед. — Възможно е единият престъпник да е бил… от нежния пол.
— По-добре кажи случвало ли се е да те шпионирам! — възкликна Ив, като го удари с юмрук по рамото, не успявайки да сдържи яростта си. — Проучвам ли зад гърба ти с какви борсови операции и сделки се занимаваш?
Рурк знаеше, че тя никога не би могла да се добере до информацията в главния му компютър, но се усмихна и шеговито подметна:
— Чист съм като изворна вода, скъпа. — Нежно захапа долната й устна и добави: — Интересуваш ли се от видеозаписа на последното съвещание на Съвета на директорите?
Искаше й се да му извика да я целуне отзад, но се досети, че преди малко вече го беше направил. Ето защо само промърмори „Не ме интересува“ и му обърна гръб. Опита се да потисне тръпката, която усети, щом Рурк я прегърна, отмести ръката му и се загледа в един от мониторите. Информацията гласеше: „Тая Уо, главен хирург. Специалистка по присаждане на органи. Има частна практика, работи и в «Дрейк», както и в клиниката «Нордик» в Чикаго“.
Ив се замисли, сетне поиска сведения за физическите данни и снимки на доктор Уо.
— Висока е метър и осемдесет и е доста пълна — промърмори. — Възможно е в тъмнината онзи пияница да я е взел за мъж, особено ако е била с дълго палто. Какво знаем за доктор Уо?
Докато компютърът търсеше информацията, Ив внимателно разглеждаше сериозната петдесет и осемгодишна жена с права черна коса, студени сини очи и заострена брадичка.
Тая Уо беше получила отлично образование. Вече трийсет години се занимаваше с трансплантация на органи и се славеше като отлична специалистка. Получаваше огромна заплата, към която се прибавяха и приходите й като консултант на фирмата за производство на изкуствени органи „Нов живот“. Ив едва сподави въздишката си, като видя, че „Нов живот“ е собственост на Рурк.
Прочутата лекарка имаше два брака — с мъж и с жена — но след втория си развод преди шест години живееше сама. Нямаше деца, нито досие в полицията, но срещу нея бяха заведени три дела за проявена небрежност към пациент.
— Познаваш ли я? — обърна се Ив към съпруга си.
— Бегло. Надменна е, амбициозна е и изцяло посветена на професията си. Казват, че имала вълшебни ръце и мозък като на робот. Както виждаш, преди пет години е била председателка на Лекарския съюз. Ползва се с голямо уважение в медицинските среди.