— Горкичкият — промълви тя и приклекна, за да огледа трупа.
Бауърс беше права само за едно — Снукс напълно се беше вдървил. Дългата му, мръсноруса коса се беше разпиляла по земята, жълтеникавите му очи и устата му бяха широко отворени, повечето му зъби липсваха — очевидно не се беше възползвал от специалните здравни програми, предназначени за бедните. Навярно беше на около сто и дори да не го бяха убили, едва ли щеше да доживее до сто и двайсетгодишна възраст, която през XXI век се смяташе за средна, и която би достигнал, ако се хранеше добре и беше под лекарско наблюдение.
Ив забеляза, че макар ботушите му да бяха поизносени, още бяха здрави, също като одеялото, което беше захвърлено в другия край на „колибата“. Нещастникът се беше опитал да украси „жилището“ си — върху сандък бяха подредени глава на кукла, джобно фенерче във формата на жаба, счупена чаша, в която бяха поставени грижливо изработени цветя от хартия. Стените бяха покрити с изображения, също изрязани от хартия — дървета, кучета, ангели, звезди и цветя.
Ив огледа мъртвеца. По лицето му нямаше драскотини и синини, които да подсказват, че старецът се е съпротивлявал. Онзи, който го беше убил, си е знаел работата.
„Действал е с прецизността на хирург“ — помисли си тя, докато се взираше в дупката в гърдите на бедния човек, която беше голяма колкото юмрук. При изваждането на сърцето на Снукс най-вероятно беше използван лазерен скалпел.
Ив излезе от „колибата“ и отново закри входа с одеялото. Погледна към Бауърс и като видя самодоволната й усмивка, гневно стисна юмруци.
— Искам да уточним нещо, полицай. Очевидно антипатията ни е взаимна — необяснимо защо, но се случва понякога. Препоръчвам ти да запомниш, че мога да превърна живота ти в ад, докато ти ще бъдеш безпомощна да ми се противопоставиш. — Тя пристъпи напред и настъпи крака на Бауърс, сякаш за да подчертае думите си. — Бъди умно момиче, престани да се хилиш самодоволно и се постарай да не се мяркаш пред очите ми.
Присмехулната усмивка на Бауърс помръкна, тя враждебно изгледа Ив и заяви:
— Правилникът забранява на висшестоящите офицери да обиждат униформените полицаи.
— Не думай! Съветвам те да се оплачеш от мен в рапорта си: искам го в три екземпляра и да бъде на бюрото ми преди десет часа. Отдръпни се — добави тя, като снижи гласа си почти до шепот.
В продължение на десет секунди те се гледаха враждебно, сетне Бауърс сведе очи и отстъпи встрани. Ив й обърна гръб и извади комуникатора си.
— Говори лейтенант Далас. Извършено е убийство.
Ив влезе обратно в „колибата“ и докато повторно оглеждаше трупа, се питаше кому е притрябвало сърцето на стареца. Спомняше си, че веднага след приключването на Градските войни откраднатите човешки органи бяха най-търсената „стока“ на черния пазар; имаше случаи, когато в нетърпението си мародерите дори не изчакваха лекарите да удостоверят смъртта на донора. Ала това се случваше преди много години, преди изкуствените органи да бъдат усъвършенствани.
Донорството и „посредничеството“ в тази област все още бяха популярни. Ив си спомни, че някъде беше прочела за създаване на органи от човешки клетки, макар да избягваше медицинските списания.
Нямаше доверие на лекарите.
Предполагаше, че супербогаташите отказваха да им бъдат присаждани изкуствени органи. Навярно биха дали астрономически суми за сърцето или бъбрека на млад човек, загинал при нещастен случай, но не и за органите на някакъв болнав старец.
Наведе се още по-ниско и сбърчи нос от непоносимата смрад. Внезапно долови още нещо — миризмата на дезинфектант, която ненавиждаше, тъй като й напомняше за омразните болници.
Намръщи се, приклекна до трупа и се замисли. При предварителния оглед беше установила, че смъртта е настъпила малко след два. Кръвната проба и заключението на токсиколога щяха да покажат дали Снукс е вземал наркотици, ала тя вече беше разбрала, че старецът е бил алкохолик.
В ъгъла беше захвърлена кафява бутилка, която беше почти празна. В сандъка, служещ като нощно шкафче, Ив откри жалък запас от наркотици: тънка, ръчно свита цигара с марихуана, няколко розови капсули, навярно съдържащи възбуждащи вещества, както и мръсна торбичка с бял прах. След като го помириса, тя реши, че това е хероин, примесен със „Зевс“.
Лицето на мъртвеца беше покрито с издайническа мрежа от спукани кръвоносни съдове и с рани, подсказващи някаква кожна болест. Старецът беше кожа и кости — личеше, че не се е хранил редовно. Кому ли беше притрябвало да убива този жив труп?
— Лейтенант — Ив не вдигна поглед към сътрудничката си, която отметна завесата. — Пристигна специалистът по съдебна медицина.