— Защо е извадил сърцето му? — замислено промълви тя, сякаш не беше чула гласа на Пийбоди. — Защо го е отстранил чрез операция? Ако беше обикновено убийство, жертвата щеше да се съпротивлява. Ако са искали да обезобразят горкия старец, защо не са го направили? Операцията е извършена образцово.
Сътрудничката й огледа трупа и направи кисела гримаса.
— Не съм присъствала на сърдечни операции, но съм склонна да ви вярвам…
— Погледни огромната рана — нетърпеливо я прекъсна Ив. — Би трябвало кръвта му да е изтекла. Но извършителят е поставил клампи, за да предотврати кръвоизлива, както би постъпил хирург. Очевидно е знаел какво прави… гордеел се е с работата си — добави тя, отметна одеялото жадно вдъхна чистия въздух. — По всичко личи, че е опитен, може би е следвал медицина. Освен това смятам, че сам човек не би могъл да се справи. Изпрати ли двамата полицаи да потърсят свидетели.
— Да. — Пийбоди огледа безлюдната улица, счупените стъкла на прозорците, кашоните и дървените каси, скупчени в задната алея. — Едва ли щастието ще им се усмихне.
— Добро утро, лейтенант.
— Морис! — учудено възкликна Ив като видя съдебния лекар. — Не очаквах да изпратят най-добрия специалист заради убийството на някакъв бездомник.
Патологът се усмихна и очите му дяволито проблеснаха — явно беше поласкан от комплимента. Дългата му коса беше пригладена и сплетена на една плитка, той носеше червена скиорска шапка, за да се предпази от студа. Вятърът развяваше дългото му червено палто. Морис беше известен с екстравагантното си облекло.
— Бях на разположение, а случаят ми се стори интересен. Чух, че човекът нямал сърце.
— Поне аз не успях да го открия.
Патологът се засмя и пристъпи към „колибата“.
— Да погледнем, а?
Ив потръпна и за миг му завидя за дългата и очевидно топла горна дреха. Рурк й беше подарил за Коледа великолепно кашмирено палто, но тя не искаше да го носи, когато е на работа, за да не го изцапа с кръв. Отново приклекна до мъртвеца и разсеяно си помисли, че новите й ръкавици сигурно са в джоба на великолепното палто, поради което сега ръцете й замръзваха.
Пъхна ги в джобовете на коженото си яке, приведе се, опитвайки да се защити от ледения вятър и се втренчи в Морис, който правеше оглед на трупа.
— Професионална работа — възхитено изрече той.
— Убиецът е бил добър хирург, нали?
— Точно така. — Морис сложи очила с голям диоптър, които се използваха в микрохирургията, и погледна в отворения гръден кош. — Да, този човек не оперира за първи път. А инструментите му са първокласни, в никакъв случай не са саморъчно направени. Убиецът е първокласен хирург. Честно казано, дори му завиждам за умението.
— Членовете на някои секти използват за церемониите си различни части от човешкото тяло — промърмори Ив сякаш на себе си. — Но когато убиват, обезобразяват жертвата си. Освен това отнемането на човешки живот е свързано с определени ритуали, каквито очевидно не са били извършени тук.
— Не мисля, че убийството е извършено от религиозен фанатик. По-скоро съм склонен да вярвам, че престъпникът е лекар.
— И аз съм на същото мнение. Как смяташ — възможно ли е операцията да бъде направена само от един човек?
— Съмнявам се. — Морис прехапа долната си устна. — За да работи прецизно при тези условия, убиецът е имал изключително опитен асистент.
— Имаш ли представа защо са изтръгнали сърцето му, щом не са били членове на някоя сатанинска секта?
— Не ми хрумва никакво правдоподобно обяснение — бодро заяви Морис и й направи знак да излязат. Когато се озоваха навън, той облекчено въздъхна и промърмори: — Истинско чудо е, че старецът не се е задуши от тази смрад. Между другото, съдейки по общото му състояние, не са му оставали много години живот. Взе ли отпечатъци от пръстите му и ДНК проба за идентифицирането му?
— Вече са готови за изпращане в лабораторията.
— Тогава ще вземем трупа.
Ив кимна.
— Май случаят те заинтригува и заради стареца ще „прередиш“ другите мъртъвци.
— Права си. — Той се усмихна, нареди на хората си да действат и отново се обърна към нея: — Препоръчвам ти да носиш шапка, Далас. Тази сутрин студът е направо кучешки.
Младата жена подигравателно се изкиска, сетне си помисли, че би дала цялата си месечна заплата за чаша горещо кафе. Остави Морис да се занимава с работата си и се обърна към двамата униформени, които току-що се бяха върнали от обиколката на квартала.
Бауърс стисна зъби. Беше премръзнала и гладна, освен това гневът й се беше разпалил като забеляза приятелските отношения между лейтенант Далас и главния експерт по съдебна медицина. „Сигурно се чукат“ — помисли си злобно. Знаеше колко струват жени като Ив — бяха готови да легнат с всекиго, само и само да направят кариера. Тя не беше успяла да се издигне, защото отказваше да „заработи“ повишението си в леглото.