„Това е единственият начин да спечели в тази мръсна игра“ — помисли си и сърцето й лудо затуптя, а ушите й забучаха от кръвта, нахлула в главата й. Но някой ден, рано или късно, тя щеше да бъде победителката.
„Проститутка! Мръсница!“ — Думите отекнаха в съзнанието й. Малко оставаше да ги произнесе на глас, но на време успя да се овладее. Та нали още контролираше положението.
Ив не можеше да си обясни с какво е заслужила омразата, която се четеше в бледосините очи на Бауърс. Едва ли беше предизвикана само от заслуженото „конско“, което й беше прочела. Погледът на униформената предизвикваше в нея инстинктивното желание да посегне към оръжието си, да се подготви за нападение. Успя да потисне необяснимия импулс и с леден тон попита:
— Какво научихте, полицай?
— Обитателите на саморъчно сглобените „къщурки“ твърдят, че не са чули, нито са видели нещо подозрително. Не съм и очаквала друго — тези хора се свират в бърлогите си и нямат желание да съдействат на полицията.
Въпреки че Ив гледаше Бауърс с крайчеца на окото си забеляза как „новобранецът“ нетърпеливо пристъпваше от крак на крак, сякаш изгаряше от желание да се намеси в разговора. Подчинявайки се на интуицията си, тя извади няколко монети от джоба си и ги подаде на Бауърс.
— Отиди да ми вземеш кафе.
Презрителното изражение на жената се замени от неприкрито изумление, а Ив едва сдържа усмивката си.
— Да ви взема кафе ли?
— Точно така. — Ив пусна монетите в дланта й. — Сътрудничката ми също не би се отказала от чаша кафе. Изпращам теб, защото познаваш квартала и знаеш къде се намира най-близкият денонощен супермаркет.
— Да отиде Трухарт — той е с по-нисък чин.
— Нима се обърнах към Трухарт, Пийбоди? — учтиво попита Ив.
— Не, лейтенант. Мисля, че говорехте на полицай Бауърс. — Пийбоди, която също се беше подразнила от поведението на униформената, злорадо се усмихна. — Аз пия кафето със сметана и захар, а лейтенант Далас го предпочита черно. Доколкото ми е известно, на една пряка от тук има денонощен магазин. Хайде, побързай.
Бауърс сякаш се вкамени, сетне се обърна и с нежелание се отдалечи, като промърмори:
— Гадина!
— Хей, Пийбоди, току-що те нарекоха „гадина“.
— Мисля, че „комплиментът“ беше за вас, лейтенант.
— Не може да бъде — кисело се усмихна Ив. — Е, може би си права. Хайде, Трухарт, изплюй камъчето.
— Лейтенант… — смаяно промърмори младежът и пребледня още по-силно — не можеше да повярва, че се обръщат към него.
— Какво мислиш за случилото се? Какво научи, докато разпитвахте обитателите на квартала?
— Ами… аз не…
Младокът изплашено погледна към Бауърс, която се отдалечаваше. Ив застана пред него и строго го изгледа.
— Не й обръщай внимание. Сега си подчинен на мен. Рапортувай какво научихте от разпита на обитателите на онези „колиби“.
— Аз… — отново поде той и смутено преглътна. — Те твърдят, че не са забелязали нещо необичайно… нито пък са видели някой да влиза в „жилището“ на жертвата по времето, когато е настъпила смъртта.
— Чувствам, че криеш нещо… хайде, сподели го…
— Щях да го съобщя на Бауърс — прекъсна я младежът, — но тя не пожела да ме изслуша.
— Кажи го на мен.
— Отнася се за един човек по прякор Дългуча, който живее до „колибата“ на Снукс откакто съм полицай в този квартал. Вярно е, че съм в полицията едва от няколко месеца, но…
— Обиколи ли вчера този район? — прекъсна го Ив.
— Да, лейтенант.
— Колибата до тази на Снукс беше ли на мястото си?
— Да, там си беше. Обаче сега той се е преместил на отсрещния тротоар и то в другия край на улицата.
— Разпитахте ли го?
— Не, лейтенант. Не успяхме да го събудим, а Бауърс заяви, че не е голяма загуба, тъй като и без това е пиян като свиня.
Ив замислено го изгледа. Вече не беше блед, по страните му бяха избили червени петна поради притеснението и ледения повей на вятъра. Понравиха й се очите му — ясни и интелигентни.
— Кога завърши полицейската академия, Трухарт?
— Преди три месеца, лейтенант.
— В такъв случай си извинен задето още не си разбрал, че жената, на която си подчинен, е вещица в униформа. — Тя наклони глава и развеселено забеляза как младежът едва прикри усмивката си. — Но чувствам, че от теб ще излезе добър полицай. Обади се в управлението, нека закарат този Дългуч в полицейското изтрезвително. Искам да разговарям с него, веднага щом дойде на себе си. Познава ли те?