— Да, лейтенант.
— Тогава ще останеш при него и ще го доведеш в управлението, когато изтрезнее. Искам да присъстваш, докато го разпитвам.
— Искате да… — Очите му се разшириха от изненада. — Назначен съм за събирач на… подчинен съм на Бауърс.
— Харесва ли ти тази длъжност?
Той се поколеба, сетне въздъхна.
— Откровено казано, не.
— Тогава защо не изпълняваш заповедите ми? — Ив се обърна и започна да дава нареждания на хората, които трябваше да отнесат трупа, а младежът усмихнато я проследи с поглед.
— Никога не съм ви виждала толкова благоразположена — кисело промърмори Пийбоди, когато седнаха в колата и отпиха от отвратителното кафе.
— Не се заяждай.
— Не отричайте, че му давате голям шанс.
— Момчето ми предостави потенциален свидетел… Освен това по този начин ще натрия носа на Бауърс. — Ив отново се усмихна, въпреки че изобщо не й беше до смях.
— Щом ти остане свободно време, проучи тази персона. Иска ми се да знам повече за хората, които се опитват да издерат очите ми.
— Ще я проверя в компютъра, когато се върнем в управлението. Искате ли разпечатка?
— Да. Проучи и Трухарт… за всеки случай.
— С най-голямо удоволствие ще се занимая с него. — Пийбоди забели очи. — Малкият е голям сладур.
Ив я стрелна с поглед.
— Не ставай смешна — прекалено възрастна си за него.
— Разликата във възрастта ни едва ли е повече от две-три години — засегна се Пийбоди. — Някои мъже предпочитат по-опитни жени.
— Мислех, че още ходиш с Чарлс.
— Понякога излизаме заедно. — По-младата жена сви рамене; чувстваше се неловко, когато обсъждаше Чарлс с началничката си. — Но не съм обвързана с него.
„Едва ли можеш да се обвържеш с жиголо“ — помисли си Ив, но не изрече на глас хапливата си забележка. Преди няколко седмици за малко не беше загубила приятелството с подчинената си, защото си беше позволила да критикува връзката й с Чарлс Мънро.
— Харесва ли ти това положение? — поинтересува се тя.
— Удобно е и за двама ни. Изпитваме взаимна симпатия, приятно ни е да бъдем заедно. Иска ми се да не се бъркаш… — Пийбоди не довърши и стисна устни.
— Не съм казала нищо.
— Но аз умея да чета мислите ви.
Ив изскърца със зъби — нямаше да позволи на подчинената си отново да я предизвика.
— Грешиш — отговори с престорено безразличие. — В момента си мисля, че трябва да закусим преди да се заемем с писмената работа.
Пийбоди сви рамене.
— Нямам нищо против. Особено ако вие черпите.
— Миналия път платих аз.
— Съмнявам се, но ще проверя в дневника си. — Пийбоди, която изглеждаше въодушевена при мисълта за закуската, извади електронния си бележник, а Ив избухна в смях.
Втора глава
Единственото преимущество на храната, която сервираха в закусвалнята на полицейското управление, беше, че временно засищаше глада. Докато ядеше буламача в чинията си, който минаваше за омлет със спанак, Пийбоди съобщаваше данните, които беше открила чрез миникомпютъра си.
— Елън Бауърс. Нямаме инициал за бащиното й име. Завършила е нюйоркския клон на академията през 2046.
— По това време вече учех там — замислено каза Ив. — Предполага се, че е завършила една година преди мен, но изобщо не си я спомням.
— Не мога да проникна в компютъра на академията без специално разрешение.
— Сега това не е най-важното. — Ив намръщено се опита да разреже палачинката си, която беше по-твърда от картон. — Тази жена е в полицията от дванайсет години, а още работи в бригадата за събиране на мъртъвците. Питам се кого ли още е настъпила по мазола.
— През последните две години е била в Сто шейсет и втори участък, а преди това е изкарала още толкова време в Четирийсет и седми, работила е като пътен полицай. Господи, тази жена не се е задържала дълго на една служба. Работила е и в архива на Централното управление, и в Двайсет и осми участък, но никога не е била повишавана.
Ив изсипа върху палачинката половин шише сироп, но след като отново не успя да я нареже, отмести чинията си и отпи от кафето, което прогори стомаха й като киселина.
— Изглежда, че нашата приятелка все не е успявала да си намери мястото в системата… или пък шефовете непрекъснато са я премествали.
— Необходимо е разрешението на командира, за да прегледам документите по прехвърлянията й, както и служебната й характеристика.
Ив обмисли предложението, после поклати глава.