— Значи си била уличница, скъпа — престорено спокойно промълви Рурк и прегърна съпругата си, въпреки че кръвта му кипеше от гняв. — Сега ще трябва да се разведем. Това не е шега.
— Тази жена е жалка лъжкиня. Ще изключа телевизора.
— Недей. Искам да чуя всичко.
— Скоро ще бъдат потвърдени подозренията, че Рурк, съпругът на лейтенант Далас, е замесен в редица престъпни деяния. Напомням, че в началото на миналата година той беше заподозрян в убийство. Разследването на случая беше поверено на въпросната Далас. Рурк беше оневинен, а тя вече е съпруга на този могъщ и приказно богат човек, който я използва, за да прикрива незаконните си сделки.
— Този път Бауърс премина всички граници. — Ив се разтрепери от гняв. — Няма право да те намесва в мръсните си игрички!
Рурк с престорено безразличие оглеждаше лицето на екрана, сетне промърмори:
— Неизбежно е, след като съм твой съпруг.
— Полицай Бауърс, преди малко казахте, че лейтенант Далас е властна и може би опасна жена. — Репортерката злорадо се усмихна. — Не се ли страхувате да изказвате публично подозренията си.
— Крайно време е някой да каже истината. — Бауърс вдигна брадичка, придаде си сериозно изражение и извърна глава така, че да гледа право в камерата. — Има опасност шефовете да прикрият едно корумпирано ченге, но аз уважавам професията си и не желая да участвам в заговора.
— Ще я изхвърлят като мръсно куче! — възкликна Ив. — Възможно е и аз да пострадам, но тази жена току-що сложи край на кариерата си. Вече няма да я преместват в различни участъци, а ще я изритат.
Рурк нареди на телевизора да се изключи и взе Ив в прегръдките си.
— Бъди спокойна, не може да ти навреди. Още малко ще продължи да те дразни и да ти причинява неприятности, после ще я уволнят. Ако искаш, можеш да заведеш дело срещу нея, тъй като тя наруши закона за свободата на словото. — Прокара ръце по гърба й и добави: — Все пак послушай съвета на човек, по когото и преди са хвърляли кал — преструвай се, че не се е случило нищо особено. — Целуна я по челото, опитвайки се да я успокои. — Не прави изявления, не се опитвай да се оправдаваш. Бурята ще отмине по-бързо, ако проявиш безразличие.
Ив затвори очи и отпусна глава на рамото му.
— Иска ми се да й счупя врата…
— Ще поръчам дроид с нейното лице, за да си изкарваш яда върху него.
— Прекрасна идея — позасмя се тя. — А сега ще се опитам да поработя. Ще полудея, ако продължим да разговаряме за колежката.
— Добре. — Той я пусна и пъхна ръце в джобовете си. — Знаеш ли…
— Какво? — Тя спря на вратата и се обърна.
— Ако се загледаш в очите й, ще разбереш, че тази жена не е с всичкия си.
— Отдавна съм го забелязала.
Когато Ив се затвори в кабинета си, той дълбоко се замисли. Лудостта на Бауърс я правеше още по-опасна. С риск да разгневи съпругата си Рурк реши да използва нерегистрирания си компютър и да събере информация за полицай Бауърс.
Ив включи двигателя на колата си и с раздразнение огледа тълпата репортери, които се бяха скупчили пред портала и един през друг й задаваха въпроси, без да се смущават от мълчанието й. Беше свикнала с досадното им поведение, но този път нападките им бяха отправени към самата нея и нямаха нищо общо с работата й.
Продължи да седи в колата си и да наблюдава как възбудата на журналистите нарастваше заедно с температурата на въздуха. Под топлите лъчи на слънцето снежните човеци бързо се топяха.
Обмисляше различните възможности, включително предложението на Рурк да включат устройството за електричество с високо напрежение. Представи си как нахалните репортери безпомощно щяха да изпопадат на земята…
Все пак избра по-директен подход.
Включи мегафона, бавно подкара към портала и заговори:
— Намирате се в частно имение. Отдръпнете се от портала. Всеки, който се осмели да влезе, ще бъде арестуван и обвинен в нарушаване на закона за частната собственост.
Онези дори не се помръднаха, а продължиха да задават идиотските си въпроси. Камерите и фотоапаратите приличаха на зейнали усти на чудовища, които се готвеха да я погълнат.
— Сами си го изпросихте — промълви тя и включи механизма за отваряне на портала.
Репортерите се втурнаха напред. Ив продължи да шофира, като непрекъснато повтаряше предупреждението си. Със задоволство забеляза как някои от досадниците изплашено отскочиха встрани, когато осъзнаха, че тя няма да спре. Други се вкопчиха в дръжките на вратите и продължиха да крещят.