— Престани, лейтенант! — намеси се Уитни. Тя рязко се обърна към него и дори не се опита да прикрие гнева си. — Правилникът изисква да проведем разследване на убийството на полицай Бауърс. Нямаме избор. — Той тежко въздъхна и повтори: — Нямаме избор. Докато обвиненията срещу теб отпаднат, ще бъдеш освободена от длъжност.
Уитни извърна поглед при вида на мъката в очите й и лицето й, което пребледня като платно.
— Искрено съжалявам, но те моля да ми предадеш оръжието и значката си.
Ив се вцепени, като че беше марионетка, на която бяха прерязали конците. Не чувстваше нито ръцете, нито краката си, сърцето й беше престанало да бие.
— Значката ли? — повтори неразбиращо.
— Далас, чуй ме. — Командирът пристъпи към нея и съчувствено я изгледа, сетне повтори: — Нямаме избор. Отстранена си от длъжност, докато трае разследването на смъртта на Елън Бауърс. Моля те да ми предадеш значката и оръжието си.
Тя нямо се взираше в очите му, сякаш беше хипнотизирана. Не чуваше нищо, в съзнанието й ехтеше отчаян писък. Като на сън извади значката от джоба си и с трепереща ръка извади оръжието си от кобура. Когато ги подаде на Уитни, й се стори, че му подава изтръгнатото си сърце.
Чу как някой произнесе името й, но слепешката се отправи към вратата, отвори я и тръгна по коридора, а токовете на ботушите й потракваха по плочките. Стъпи на ескалатора и толкова силно се вкопчи в перилата, че кокалчетата на пръстите й побеляха.
Уебстър с един скок се озова до нея и я сграбчи за рамото.
— Далас, послушай ме. Свържи се с адвоката си.
— Махни си ръката! — Думите й прозвучаха неубедително, нямаше сили да се отдръпне. — Разкарай се и да не си посмял отново да ме доближиш!
— Ще се махна, но преди това ще ме изслушаш. — Той я издърпа от ескалатора и я притисна до стената. — Разбери, че никой от нас не го искаше. Нямахме избор. По дяволите, отлично знаеш каква е процедурата. Щом докажем невинността ти, ще ти върнем значката. Приеми, че ще имаш няколко почивни дни — това е всичко.
— Разкарай се!
— Бауърс е имала дневник — побърза да заговори той, защото се страхуваше, че Ив ще побегне. — Записвала си е какви ли не глупости по твой адрес. — Уебстър знаеше, че нарушава устава, но изобщо не го беше грижа. — Трябва да проведем официално разследване, защото някой буквално я е смазал, Далас. След час телевизионните станции и пресата ще разгласят новината. Ако не те отстраним от длъжност, ще излезе, че се опитваме да те прикрием.
— А може би хората щяха да си помислят, че началниците и колегите ми вярват… Не ме докосвай — повтори тя с треперещ глас, който накара Уебстър да отстъпи назад, после заговори:
— Трябва да те придружа. — Преструваше се на равнодушен, но ръцете му издайнически трепереха. — Можеш да вземеш само личните си вещи, после ще те изпратя до входа. Длъжен съм да конфискувам комуникатора ти и ключовете от колата.
Ив затвори очи, опитвайки се да се овладее.
— Престани! — прошепна му.
Докато вървеше по коридора, краката й се подкосяваха. Чувстваше, че се задушава, искаше й се да поеме глътка чист въздух. Залитна, но се подпря на вратата на залата за съвещания. Отвори я и й се стори, че вижда всичко изкривено, сякаш гледаше във вода.
— Пийбоди…
— Лейтенант! — Сътрудничката й се изплаши от вида й и скочи на крака. — Какво ви е?
— Взеха значката ми.
Фийни за секунда прекоси залата, сграбчи Уебстър за ризата и го заплаши с юмрук.
— Що за глупости? Уебстър, ако имаш пръст в това, ще си изпатиш!
— Фийни, ти ще проведеш разпитите. — Ив сложи ръка на рамото му най-вече да потърси опора, не да му попречи да се нахвърли върху служителя от отдела по вътрешна сигурност. Не беше сигурна колко още ще издържи на крака. — Пийбоди… Пийбоди има списък на заподозрените и… необходимата информация…
Ирландецът нежно хвана треперещата й ръка.
— Какво се е случило, Далас?
— Заподозряна съм… — Стори й се, че чува гласа си отдалеч. — … в убийството на Бауърс.
— Никога не съм чувал по-глупаво нещо.
— Трябва да тръгвам.
— Почакай само минута.
— Трябва да тръгвам — като робот повтори тя, а Фийни забеляза, че погледът й е замъглен от преживяния шок. — Нямам право да остана тук.
— Лейтенант, позволете да ви закарам до дома ви — обади се Пийбоди.
Ив погледна сътрудничката си и поклати глава.
— Не. Остани с Фийни. Не мога… да остана тук. — Тя изтича навън.
— Божичко! — разплакано възкликна Пийбоди. — Какво ще правим сега?
— Ще действаме, какво друго! Обади се на Рурк — нареди ирландецът и в пристъп на ярост ритна бюрото. — Трябва да си е вкъщи, когато тя се прибере.