Когато я питаха къде е майка й, тя само поклащаше глава и затваряше очи.
Не знаеше дали някога е имала майка. Не си я спомняше, в паметта й се беше запечатал само зловещият шепот, от който я побиваха тръпки. С течение на времето се беше научила да го прогонва от съзнанието си, докато на края не си спомняше нищо освен тясното легло в болничното отделение.
Социалната работничка с привичната изкуствена усмивка й беше казала:
— Ще те наречем Ив Далас.
„Това не съм аз — помисли си малката, но продължи безмълвно да се взира в жената. — Аз съм… никоя… не зная дори истинското си име.“
Продължиха да я наричат Ив, докато я преместваха в различни приюти или в домовете за временни осиновители. Постепенно тя свикна с новото си име, научи се да се съпротивлява, когато се опитваха да я сломят, да отстоява своето. Отначало само се стремеше да оцелее, после си постави по-висока цел — да получи полицейската значка, да спечели уважението на околните, да защитава самотните.
В деня, когато облече новата си униформа и получи значката, почувства, че започва нов живот.
„Поздравяваме ви, полицай Ив Далас. Нюйоркската полиция се гордее с вас.“
В този миг беше изпитала неописуемо щастие, в душата й бе пламнал ярък огън, който беше прогонил сенките от миналото. Най-сетне се беше превърнала в пълноценна личност.
„Предай ми значката и оръжието си.“
Тя приплака в съня си. Рурк нежно докосна челото й и задържа ръката й, докато младата жена престана да се мята в леглото. После безшумно отиде в дневната и се обади на Пийбоди.
— Моля те, обясни ми какво се е случило.
— Лейтенантът прибра ли се? Как се чувства?
— Вкъщи е, но е в ужасно състояние. Какво са й сторили?
— В момента съм в „Дрейк“ и не разполагам с никакво време. Снощи е била убита Бауърс. Далас е заподозряна.
— Но това е абсурдно!
— Всички са убедени в невинността й, ала трябва да се подчиним на правилника.
— Майната му на вашия правилник!
Пийбоди потръпна, като видя опасния блясък в леденостудените му очи. Питаше се как да го успокои.
— Слушай, не знам почти нищо. С разследването е натоварен Бакстър, който не е от най-разговорливите. Все пак успях да науча, че Бауърс си е водила дневник, в който е записвала всичко, свързано с Далас, както и отвратителни подробности за сексуални извратености, подкупи, подправени рапорти…
Рурк неспокойно погледна към Ив, която се размърда в съня си, сетне попита:
— Не мислиш ли, че това доказва невинността на съпругата ми?
— За съжаление не можем да разпитаме Бауърс. — Пийбоди уморено прокара ръка по челото си. — Ще направим всичко, за да може час по-скоро лейтенантът да бъде оправдана, Фийни ще се залови с проучването на Бауърс — шепнешком добави тя.
— Кажи му да ми се обади. Вече имам необходимата информация.
— Но как…
— Нека ми се обади. Какъв чин има Бакстър и как е името му?
— Казва се Дейвид и е детектив. Предупреждавам те, че ще откаже да разговаря с теб, защото няма право.
— Нямам намерение да разговарям с него. Къде е Макнаб?
— В Централното управление. Търси допълнителни сведения.
— Добре. Ще ти се обадя по-късно.
— Почакай! Кажи на Далас… кажи й нещо, което да й повдигне духа.
— Само ти можеш да я окуражиш, Пийбоди. — Той прекъсна връзката и замислено погледна към съпругата си. Знаеше, че информацията е най-силното оръжие и възнамеряваше да я достави на Ив.
— Извинете, че ви накарах да чакате, детектив…
— Капитан Фийни — допълни ирландецът и изгледа от глава до пети изисканият мъж в елегантен италиански костюм. — Временно замествам лейтенант Далас, на която е поверено разследването.
— О! — Уейвърли озадачено го погледна. — Надявам се, че лейтенантът е в добро здраве.
— Да, бъдете спокоен. Пийбоди включи записващото устройство.
— Слушам, сър.
— Божичко, колко сме официални! — Уейвърли се усмихна, сви рамене и седна зад масивното дъбово бюро.
Фийни му съобщи какви са правата му и повдигна вежда.
— Имате ли някакви въпроси?
— Не. Напълно разбирам какви са правата и задълженията ми. Реших, че нямам нужда от адвокат по време на разпита. С най-голямо удоволствие ще помогна на полицията.
— Моля да ми съобщите къде сте бил през дадените периоди от време през следните дни. — Фийни направи справка в бележника си и изреди данните, на които бяха извършени трите убийства в Ню Йорк.
— Най-добре е да проверя в календара си. — Уейвърли извади продълговата черна кутия, постави дланта си върху нея, за да я активира, сетне поиска да му продиктува необходимите сведения.