Почивен ден през първия период, почивен ден през втория. През третия — дежурство в „Дрейк“ — наблюдение на пациента Клифърд.
— Продиктувай личните ми ангажименти.
През първия и през третия период не са отбелязани такива. През втория — среща с Ларин Стивънс.
— Ах, да, среща с Ларин. — Той отново се усмихна. — Ходихме на театър, после вечеряхме у дома. Всъщност дори закусихме вкъщи — разбирате за какво намеквам, нали, капитане?
Фийни записа в бележника си името на жената и поиска адреса й.
Уейвърли намръщено го изгледа и заяви с леден тон:
— Моята секретарка ще ви го продиктува. Иска ми се полицията да не се намесва в живота на приятелите ми. Положително ще се почувстват неловко.
— Когато разследваме убийство, не можем да щадим личните чувства. Ще поговорим с приятелката ви и с пациента на име Клифърд. Дори да потвърдят думите ви, остава един период, за който нямате алиби.
— Мисля, че човек има право от време на време да прекарва нощта сам в собственото си легло.
— Разбира се. — Фийни се облегна назад. — И тъй, вие изтръгвате сърцата и белите дробове на хората.
— Буквално казано — да. — Хирургът отново се усмихна и на страните му се появиха трапчинки. — „Дрейк“ е един от най-прочутите центрове за трансплантация на органи.
— Какво ще кажете за болницата на „Канал“?
Уейвърли вдигна вежда.
— Не съм чувал за нея.
— Това е болница в центъра на града, където оказват безплатна медицинска помощ на бедните.
— Нямам допир с подобни заведения. Преди много години отбих дълга си към обществото. Ще се убедите, че лекарите, които работят или доброволно сътрудничат в тези болници, са много млади, енергични и прекалено големи идеалисти.
— Да разбирам ли, че сте се отказал да лекувате бедните, защото не си заслужава труда?
Хирургът очевидно не се засегна от язвителната забележка. Скръсти ръце на бюрото си и Фийни неволно забеляза златния му швейцарски часовник.
— Не ме интересува финансовата страна на въпроса. По-важното е, че работата в тези болници не спомага за професионалното ми усъвършенстване. Предпочитам да прилагам познанията и умението си там, където са необходими, и да предоставя благотворителната работа на онези, които са с по-скромни възможности.
— Говори се, че сте най-добрият хирург.
— Не само се говори, това е неоспорим факт.
— Тогава ми кажете… — Фийни извади от папката си няколко снимки и ги подреди върху бюрото. — Кажете ми като специалист какво мислите за това?
Уейвърли обърна снимките към себе си, разгледа ги и заяви:
— Разрезите са направени изключително професионално. — За миг погледна към ирландеца и промърмори: — Разбира се, в никакъв случай не оправдавам подобна жестокост, но вие поискахте мнението ми като специалист. Мисля, че човекът, който е оперирал, е бил блестящ хирург, особено като се вземат предвид примитивните условия, при които е работил.
— Вие бихте ли могъл да се справите?
— Навярно се интересувате дали съм достатъчно опитен и умел. — Той побутна снимките към Фийни. — Разбира се.
— Какво ще кажете за тази? — Ирландецът му подаде снимката на последната жертва. Хирургът се намръщи.
— Сякаш е работил друг човек. Един момент. — Извади от чекмеджето очила, с които се извършваха микрохирургически операции и ги сложи. — Разрезът е идеален и органът е изваден професионално, но не е предотвратен кръвоизливът. Изключително нескопосана работа. Направо отвратителна.
— Най-странното е — прекъсна го Фийни, — че според мен всяко убийство е отвратително.
— Хладнокръвен тип — промърмори Фийни, докато заедно с Пийбоди вървяха по коридора. Спря, погледна часовника си и обяви: — Време е да се срещнем с доктор Уо и да надникнем в хранилището, където пазят човешките органи, отстранени при операциите. Господи, как мразя болниците!
— Лейтенант Далас все това повтаря.
— Засега престани да мислиш за нея — сопна се ирландецът, може би защото сам не успяваше да прогони Ив от съзнанието си. — Ако искаме да й помогнем, трябва да забравим за нейните проблеми. — Той намръщено продължи пътя си, а когато младата жена го последва, й подхвърли: — Направи допълнителни копия от дисковете, на които са записани разпитите.
Пийбоди разбра намека му и за пръв път през тази безкрайна сутрин се усмихна.
— Слушам, капитане.
— Престани да ме наричаш „капитане“. Започва да ми се повдига от това.
— И лейтенант Далас се оплакваше, но после свикна — усмихна се Пийбоди.