За миг намръщеното изражение напусна лицето му.
— И мен ли ще дресираш, миличка?
Пийбоди се поусмихна зад гърба му. Помисли си, че това изобщо няма да й бъде трудно. Опита се да си придаде сериозен вид, когато застанаха пред кабинета на доктор Уо.
След час тя ужасено се взираше в стъкленица, където се намираше човешко сърце, потопено в синкава желеобразна течност.
Доктор Уо невъзмутимо обясняваше:
— Нашият център разполага с прекрасна база за изследване на органите и с основание се смята за един от най-добрите в света. Именно в нашите лаборатории, които в миналото не бяха толкова многобройни, доктор Дрейк откри и усъвършенства противораковата ваксина. В лабораторията, където се намираме, се изследват различните заболявания, особено онези, отразяващи се пагубно върху вътрешните органи. Освен това продължаваме да изследваме и да усъвършенстваме техниките за подмяна на органите.
Фийни си помисли, че лабораторията е голяма колкото хангар за хеликоптери. Прозрачни прегради оформяха няколко отделни помещения. Служители с бели светлозелени или тъмносини престилки работеха с компютрите, компютризираните микроскопи и с други уреди, чието предназначение му беше неизвестно.
Беше тихо като в черква, не звучеше тиха музика, както беше обичайно в подобни лаборатории. Усещаше се едва доловима миризма на дезинфектант.
Той потръпна от отвращение и се постара да диша през носа.
Стояха в помещение, където бяха подредени стъкленици с различни органи, върху всяка имаше етикет.
До вратата стоеше дроид от охраната и мълчаливо ги следеше с поглед. „Навярно дебне да не би да ми хрумне да грабна стъкленица с пикочен мехур и да побегна с нея — с насмешка си каза Фийни. — Ама че гадно място!“
— Откъде се снабдявате с органи, върху които експериментирате? — попита той доктор Уо, която се обърна и му хвърли унищожителен поглед.
— Във всеки случай не ги отстраняваме от живи пациенти без тяхното съгласие. Доктор Йънг?
Брадли Йънг беше слаб, висок и седеше пред прозрачен плот, върху който имаше монитори, микроскопи и стъкла за микроскоп. Той се обърна, намръщи се, разсеяно свали специалното увеличително устройство и втренчи в нея бледосивите си очи.
— Какво обичате?
— Това е капитан Фийни от полицията и неговата… сътрудничка. Доктор Йънг завежда изследванията. Колега, ще обясните ли как се снабдяваме с органи, върху които да експериментираме?
— Разбира се. — Той прокара ръка през оредялата си сламеноруса коса. — Повечето органи са отстранени преди повече от трийсет години. Например това сърце. — Прекоси безупречно чистото помещение и посочи стъкленицата, в която допреди малко се беше взирала Пийбоди. — Извадено е преди двайсет и осем години. Виждате, че е увредено. Пациентът е претърпял три инфаркта. Сърцето му е било отстранено и заменено с орган от първата серия „Нов живот“. Сега човекът е на осемдесет и девет, чувства се добре и живее в Боузман, Монтана. — Йънг леко се усмихна и продължи: — Всички органи, които виждате, са били дарени от самите пациенти, от роднините (в случай, че е настъпила смърт) или са получени от лицензиран търговец на органи.
— Имате ли документи за всички?
— Документи ли? — примигна младият лекар.
— Да — сертификати откъде са получени.
— Разбира се. Имаме строго установен ред. Всеки… екземпляр се придружава от информация за донора или търговеца, от който е получен, датата на отстраняването му, състоянието му, както и за хирурга и екипа му, които са извършили операцията. Освен това се регистрира изнасянето и връщането на органите, които се изследват в нашата лаборатория или другаде.
— Нима предоставяте „екземпляри“ и на други болници?
— Понякога. — Той неуверено погледна към доктор Уо, която му направи знак да продължи. — Възможно е колеги да се нуждаят от орган с определени дефекти. Имаме договори за предоставяне назаем и за продажба с няколко медицински центъра из целия свят.
„Ето какво било!“ — помисли си Фийни и извади бележника си.
— Имате ли договори с тези болници? — Той прочете списъка на Ив.
Лекарят отново погледна към Уо, която отново му кимна.
— Да, имаме близки взаимоотношения с тези центрове.
— Бил ли сте в Чикаго?
— Няколко пъти… но не разбирам…
— Капитане — обади се доктор Уо, — ставате отегчителен.
— За съжаление професията ми не е забавна — иронично каза ирландецът. — Ще ми предоставите ли списък на органите, които сте получили през последните шест седмици?
— Ами… информацията е поверителна.
— Пийбоди — започна Фийни, без да откъсва поглед от Йънг, който внезапно беше загубил спокойствието си, — поискай разрешение за обиск.