— Почакайте. — Уо повелително махна с ръка, а Пийбоди гневно присви очи. — Доктор Йънг, дайте на капитана дисковете със сведенията.
— Но те са поверителни — упорито повтори той. — Нямам специално разрешение…
— Аз ти разрешавам — сопна се тя. — Ще говоря с доктор Кагни, а междувременно поемам отговорността. Донесете дисковете.
— Благодаря за съдействието — обърна се към нея Фийни.
Когато Йънг се отдалечи, тя смразяващо изгледа ирландеца и изсъска.
— Искам колкото е възможно по-бързо да напуснете лабораторията и центъра. Присъствието ви пречи на работата ни.
— Залавянето на убийци може би е по-маловажно от човъркането из човешките органи, но все пак е начин да изкарвам прехраната си — язвително промърмори той. — Знаете ли какво е това? — добави и извади от джоба си прозрачното пликче със значката.
— Естествено. Нарича се „жезъл на Хермес“. Аз също имам такава значка.
— Къде е тя?
— Къде ли? Сигурно е в някое чекмедже у дома.
— Забелязах, че неколцина от колегите ви носят подобни значки. Навярно вие нямате този навик?
— По принцип не я нося, особено когато съм на работа — заяви тя, но машинално докосна ревера си. — А сега, ако сте приключили с разпита, моля да ме извините — чака ме много работа.
— Засега приключихме. Утре отново ще бъдем тук, тъй като не успяхме да разговаряме с всички. Между другото, няма да е зле да донесете вашата значка.
— Моля?
— Значката ви. Наскоро някой е загубил тази. — Той й показа пликчето. — Искам да се уверя, че не сте вие.
Доктор Уо гневно стисна устни и се отдалечи.
— Тази жена е доста надменна, Пийбоди. Ще я проучим по-обстойно, като се върнем в управлението.
— Била е председател на Лекарския съюз, а в момента тази длъжност се изпълнява от Уейвърли. Лекарският съюз е оказал натиск върху сенатора, който пък е притиснал кмета и го е накарал да му обещае, че ще прекратим разследването.
— Истински омагьосан кръг — замислено промълви ирландецът. — Предлагам да се заемем с новите сведения — дано научим нещо повече. Какво се случи с Вандерхавен?
— Трябваше да го разпиташ след Уо, но той съобщи, че трябвало да се заеме с някакъв спешен случай. — Тя се озърна, за да се убеди, че не ги подслушват. — Обадих се в кабинета му и казах, че съм пациентка, но ми отговориха, че докторът си взел десет дни отпуска.
— Интересно. Струва ми се, че той не желае да разговаря с нас. Вземи адреса му, Пийбоди. Ще го посетим в дома му.
Рурк съсредоточено преглеждаше сведенията, до които се беше добрал. Без всякакви затруднения беше проникнал в компютъра на Бакстър и беше изтеглил информацията относно убийството на Бауърс, която засега беше доста оскъдна.
Беше поразен и отвратен от съдържанието на дневниците на жертвата. Бе издирил всички откъси, където се споменаваше името на Ив, и установи, че години наред Бауърс е таяла омраза към съпругата му. Натъкна се на злобни коментари и обвинения, датиращи от времето, когато Ив беше станала детектив и когато беше получавала похвали и отличия. Остана смаян, като прочете, че била съблазнила Фийни, за да се съгласи да я обучава, както и че била спала с командира, за да й възлага разследването на важни случаи.
Но всичко това изглеждаше съвсем невинно в сравнение с тирадите, които Бауърс беше записвала след деня на първата си схватка с Ив.
„Била е обсебена — помисли си той, — болестното й състояние се е изостряло с течение на времето, докато по странно стечение на обстоятелствата омразата й се е пръснала като гноен цирей и е изпръскала с отрова и двете.“
Сега Бауърс беше мъртва.
Той погледна към монитора, чрез който наблюдаваше спящата си съпруга.
А Ив беше сломена.
В този момент на другия монитор се появи лицето на Съмърсет и Рурк нетърпеливо махна с ръка.
— Остави ме на спокойствие.
— Извинете, но доктор Майра е тук. Държи да разговаря с вас.
— Идвам веднага. — Той стана и още няколко секунди наблюдава Ив. После нареди на компютъра да се изключи и излезе от стаята. Вратата автоматично се заключи. Достъп до помещението имаха само трима души, заключващото устройство реагираше единствено на техните гласове и на отпечатъците от дланите им.
Рурк взе асансьора, за да спести време. Не искаше задълго да оставя съпругата си сама.
Когато го видя, Майра скочи от стола, бързо прекоси дневната и хвана ръцете му. Обикновено спокойното й лице беше напрегнато.
— Дойдох веднага, щом научих какво се е случило. Не исках да се натрапвам, но трябваше да видя Ив.
— Никога не си се натрапвала.
Майра още по-силно стисна ръцете му.