— Как мислиш, тя ще се съгласи ли да поговорим?
— Не знам. В момента спи. — Погледна към вътрешната стълба и шепнешком добави: — Дадох й сънотворно… Знаеш ли, готов съм да ги убия заради онова, което са й сторили. — Говореше сякаш на себе си, гласът му беше ужасяващо спокоен. — Заслужават да ги убия, като си помисля какви страдания й причиниха.
Майра беше убедена в искреността му и ръцете й се разтрепериха.
— Може ли да седнем?
— Разбира се. Извинявай. Умът ми е зает с друго, забравям елементарните правила на гостоприемството.
— Не е необходимо да играеш ролята на любезен домакин. Чуй какво ще ти кажа. — Тя се настани на стола с разкошна дърворезба, приведе се и отново хвана ръцете му, надявайки се да го успокои. — Останалите може би са възмутени, може би съчувстват на Ив заради случилото се, но само двамата с теб разбираме какво са й сторили. Как отстраняването й е повлияло върху психиката й, върху чувствата й.
— Ив е покрусена. — Рурк не можеше да стои неподвижно. Стана, приближи се до прозореца и се загледа навън. — Виждал съм я, когато е била изправена лице срещу лице със смъртта. Виждал съм я да се съпротивлява срещу страховете от миналото, които се надигат в душата й. Виждал съм я да се ужасява от собствените си чувства. Но винаги е издържала. Винаги е била като скала, която се изправя срещу вълните. Ала този път е напълно сломена.
— Сигурна съм, че и сега ще намери сили за отпор. Но едва ли ще може да го стори, ако не я подкрепиш.
— Никога не ще я изоставя.
— Любовта ти ще я спаси. Така както нейните чувства спасиха теб.
Рурк наклони глава, сетне се обърна към нея.
— Странно, досега не бях осъзнал какво се е случило между нас. Но ти имаш право — Ив действително ме спаси… дори ме накара да забравя миналото си. Обичам я повече от всичко на света и ще направя каквото е необходимо.
Няколко секунди Майра безмълвно се взира в ръцете си, после заговори:
— Не се интересувам от методите ти и от… връзките ти с определени хора. Питам те с какво мога да помогна.
— Ако докажеш, че Бауърс е била невменяема и обвиненията й отпаднат, ще върнат ли значката на Ив?
— Членовете на дисциплинарната комисия ще се съобразят с мнението ми, но няма да я върнат на работа, докато разследването не приключи и всички обвинения срещу нея не отпаднат.
— Можеш ли да я подложиш на тестове, които да потвърдят, че тя казва истината? Да представиш благоприятна психологическа характеристика…
— Разбира се, но Ив трябва доброволно да се подложи на тестовете. Процесът е труден — не само физически, но и емоционално. Но ако се съгласи, везните ще се наклонят в нейна полза.
— Ще се опитам да я убедя.
— Знам, че тя скърби, но не позволявай на скръбта да я завладее. Понякога гневът вдъхва неподозирани сили. — Майра стана и се приближи до него. — Поисках разрешение да преценя емоционалното и душевното състояние на Бауърс, като използвам служебните записи от последните няколко седмици и нейните дневници (не само съдържанието им, но и тона, с който е диктувала), както и да разпитам колегите и познатите й. Това ще отнеме известно време. Трябва да действам изключително предпазливо и методично. Ще работя само по този въпрос, но ще мога да представя заключението си след около две седмици.
— Питам се дали ще успея да я накарам да заминем някъде — замислено промълви Рурк.
— Това ще бъде идеалното разрешение, дори ако отсъствате само няколко дни. Но се съмнявам, че тя ще се съгласи. Познавам я отлично, ала все пак съм само психиатър. Мисля, че се досещам за първоначалната й реакция. И все пак не ми се иска да смяташ, че си позволявам твърде много, като я подлагам на анализ.
— Знам колко я обичаш. Кажи ми какво може да се случи.
— Ив ще поиска да се „скрие“. Ще търси убежище в съня, в мълчанието, в усамотението. Има опасност да те изолира.
— Няма да го допусна.
— Но тя ще упорства, най-вече защото си най-близкият й човек. — Майра притисна длани към слепоочията си. — Извинявай, мога ли да те помоля за чаша бренди?
— Разбира се. — Той инстинктивно докосна страната й и прошепна: — Седни и се успокой.
Майра почувства, че краката й се подкосяват и че всеки момент ще се разплаче. Отпусна се на стола и изчака, докато Рурк й подаде чашата.
— Благодаря. — Отпи малка глътка и след миг усети как по тялото й се разлива топлина. — Отстраняването от длъжност, подозренията, опетнената репутация не са само служебни проблеми за Ив. В детството й самоличността й е била отнета. С течение на годините, с упорит труд труд и себеотрицание тя се превърна в достойната за уважение лейтенант Далас. А сега й взеха най-скъпото — достойнството, от което тя така се нуждае. Страхувам се, че ако остане твърде дълго затворена в черупката си, не ще успееш да проникнеш в съзнанието й. Ще се отчужди от теб, дори бракът ви може да пострада.