— Няма да го допусна — повтори той.
Майра тъжно се засмя.
— Много си упорит. Дано да е за добро. — Отново отпи от брендито си и замислено го огледа. Онова, което видя, сякаш смъкна бремето от плещите й. — Ще има моменти, когато ще ти бъде много по-лесно да я обградиш с нежност и ласки, но не бива да отстъпваш. Мисля, че ще разбереш кога трябва да й помогнеш да направи следващата крачка. — Въздъхна и остави чашата на масичката. — Знам, че изгаряш от нетърпение да се върнеш при нея. Когато Ив пожелае да ме види, веднага ще дойда.
Рурк се замисли. Знаеше за силните й чувства към Ив и се питаше дали биха я накарали да наруши правилника. Реши да рискува.
— Колко време ще ти бъде необходимо за проучването на Бауърс?
— От отдела имат заповед да ми сътрудничат. Предполагам, че ще приключа за един-два дни.
— Имам необходимата информация, — заяви той, а Майра смаяно го изгледа, сетне промълви.
— Ясно. — Не продума, докато Рурк й помагаше да облече палтото си, после подметна: — Прехвърли данните в личния ми компютър. Предполагам, че без проблеми ще влезеш в системата.
— Точно така.
Майра неволно се засмя.
— Страхотен си. Ако получа информацията, ще започна да я обработвам още тази вечер.
— Безкрайно съм ти задължен. — Рурк я изпрати, после се качи в спалнята да бди над леглото на Ив.
Петнайсета глава
Кошмарните сънища я преследваха, откъслечни спомени се мяркаха в съзнанието й. Спомни си как беше извършила първия арест и удоволствието от добре свършената работа. Спомни си лигавите устни на момчето, което първо я беше целунало. Тогава беше на петнайсет и за своя изненада не беше изпитала страх или срам, а леко любопитство.
И още… една пиянска нощ с Мейвис в „Синята катерица“, когато се беше смяла до прималяване… обезобразеното тяло на дете, което не беше успяла да спаси.
Струваше й се, че чува плача на опечалените и писъците на мъртвите.
Спомни си как за пръв път беше видяла лицето на Рурк на монитора и беше поразена от красотата му.
Сетне за пореден път се озова в студената стая, където червената неонова реклама пулсираше върху мръсното стъкло на прозореца. От ножа в ръката й капеше кръв, а парещата болка сякаш я оглушаваше.
Когато се събуди, наоколо цареше мрак, а в душата й като че беше зейнала пропаст.
От продължителния плач главата й пулсираше от болка. Чувстваше се така, сякаш някой беше извадил костите й. Копнееше отново да заспи, за да избяга от ужасната действителност.
Рурк безшумно пристъпи в мрака, седна на леглото и хвана ръката й.
— Искаш ли да включа осветлението?
— Не — задавено изрече тя. — Не желая нищо. Не биваше да бдиш над мен…
— За нищо на света не бих позволил да се събудиш и да видиш, че си сама. — Целуна ръката й и добави: — Знай, че винаги ще бъда до теб.
Идваше й отново да се разплаче, горещите сълзи опариха клепачите й. Чувстваше се безпомощна, безполезна.
— Кой ти съобщи за случилото се?
— Пийбоди. После двамата с Фийни дойдоха тук, също и Майра. Макнаб и Надин се обадиха няколко пъти.
— Не мога да говоря с тях.
— Добре. Мейвис е в дневната. Отказва да си отиде, аз не мога да я прогоня.
— Нямам какво да кажа нито на нея, нито на когото и да било. С мен е свършено. Следващото ми посещение в полицейското управление ще бъде като заподозряна в убийство.
— Свързах се с прочут адвокат. Не бива да се тревожиш за разпита. Когато решиш да отговаряш на въпросите им, ще го направиш тук, ще диктуваш условията.
Той виждаше силуета й, забеляза как Ив леко се извърна и се втренчи в мрака. Нежно обгърна лицето й с длани и прошепна:
— Скъпа моя, нито един от колегите ти не вярва в обвинението срещу теб.
— Това изобщо не ме интересува. Отстраняването ми е чиста формалност. Липсват доказателства, няма мотив, но това не е най-важното — изхлипа тя и изпита омраза към себе си заради слабостта си. — Не разполагат с доказателствата, необходими на прокурора, но имат право да задържат значката ми, да не ми позволят да се върна на работа.
— Хората, които те обичат, ще се погрижат това да не се случи.
— Вече се е случило — апатично изрече тя. — Нищо и никой не може да го промени. Уморена съм до смърт… единственото ми желание е отново да заспя. — Тя се отдръпна и затвори очи. — Отиди при Мейвис. Искам да остана сама.
Рурк нежно я помилва. Знаеше, че тази нощ трябва да я остави да потъгува, да се опита да избяга от действителността.