Выбрать главу

Ала когато той излезе, Ив отвори очи и се втренчи в пространството. Така и не заспа.

На сутринта реши, че няма смисъл да става. Легна по гръб и впери поглед в прозореца над нея. Снегът беше спрял, но небето беше оловносиво. Тя се опита да си внуши, че трябва да се изкъпе и да се облече, но умората сякаш я смазваше.

Бавно обърна глава и забеляза, че Рурк седи в креслото, отпива от кафето си и я наблюдава.

— Мисля, че спа достатъчно, Ив. Не бива да търсиш убежище в леглото.

— В момента тук ми е най-добре.

— Ако се предадеш на отчаянието, ще загубиш битката. Ставай!

Тя седна в леглото, притисна колене до гърдите си и наведе глава.

— Нямам какво да правя, няма смисъл да ставам и да се обличам.

— Можем да заминем където пожелаеш. Уредих всичко така, че да бъда свободен през следващите една-две седмици.

— Не биваше да го правиш! — гневно извика тя, сетне отново я обхвана апатията. — Не желая да заминавам никъде.

— Тогава ще останем вкъщи. Но няма да ти позволя да се криеш под завивките.

Този път гневът й взе надмощие над безразличието й.

— Не се крия! — промърмори, после мислено оправда съпруга си — не би могъл да знае как се чувства в момента. Все пак гордостта я накара да стане и да наметне халата си.

Рурк, който беше доволен от малката си победа, побърза да й налее кафе и заяви:

— Вече закусих, но мисля, че Мейвис чака теб.

— Мейвис ли?

— Да, снощи тя спа тук. — Той натисна бутона на вътрешния видеотелефон. — Тъкмо ще ти прави компания.

— Не искам да… — запротестира Ив, но в този момент лицето на Мейвис се появи на монитора.

— Рурк, събуди ли се съпругата ти? — Щом забеляза до него приятелката си, певицата пресилено се усмихна. — Здравей, Далас. Идвам веднаг.

— Не желая да разговарям с никого! — гневно възкликна Ив, когато екранът потъмня. — Нима не го проумяваш?

— Напротив, разбирам те. — Той се изправи и сложи ръце на раменете й. Сърцето му се свиваше от мъка, като гледаше колко е отчаяна. — Години наред двамата с теб сме живели самотно, без близки, за които да милеем и които да държат на нас. Ето защо разбирам какво е да имаш приятел. — Нежно я целуна по челото и добави: — Да бъдеш заобиколен от хора, които те обичат. Поговори с Мейвис.

— Няма за какво — Очите й отново преляха от парещите сълзи.

— Тогава чуй какво ще ти каже тя. — Стисна рамото й и се обърна точно в мига, когато Мейвис се втурна в спалнята. — Ще ви оставя насаме — промълви, но жените очевидно не го чуха. Певицата прегърна Ив и забърбори, че големите клечки от полицията били пълни тъпаци, които не разбирали от работата си.

Рурк се усмихна, излезе и тихо затвори вратата.

— Не се вълнувай толкова — промърмори Ив и помилва приятелката си по косата, която днес беше боядисана в синьо.

— Щеше ми се да отида при Уитни и да му кажа какво мисля за него, ама Леонардо ме посъветва да дойда право при теб. Господи, колко ми е мъчно, миличка! — Тя рязко се отдръпна, а Ив за малко щеше да падне. — Твоите шефове напълно са изкукуригали! — възкликна певицата и размаха ръце, при което дългите ръкави на прозрачната й розова дреха се издуха.

— Такъв е редът — прекъсна я Ив.

— Дрън-дрън! Няма да им се размине, нали? Бас държа, че Рурк вече е наел цял батальон първокласни адвокати, които да се погрижат за теб. Сигурна съм, че като свърши цялата дандания, ще притежаваш цял Ню Йорк.

— Искам само значката си! — Ив, която знаеше, че може да изрази чувствата си пред Мейвис, се отпусна на канапето и закри очите си с длани. — Когато ми я взеха, сякаш отнеха частица от самата мен.

— Ще ти я върнат, сигурна съм. — Певицата, която беше потресена от реакцията, побърза да я прегърне. — Ти винаги правиш така, че справедливостта да възтържествува.

— Отстраниха ме от работа. — Ив уморено се облегна назад и затвори очи. — Този път съм безпомощна.

— Спомням си как ме арестува преди години. Това промени живота ми, помогна ми.

Ив неволно се усмихна.

— За кой арест говориш?

— За първия… останалите бяха… по погрешка. Тогава се запитах дали не мога да бъде нещо повече от крадла и мошеничка… сетне именно ти ми вдъхна увереност в способностите ми. А миналата година, когато бях заплашена от затвор, пак ти ми оказа помощ…

— Тогава… имах значка. — Очите й отново потъмняха. — Бях служителка на полицията, имах работата си.

— А сега имаш мен и най-готиния съпруг в цялата вселена. И това не е всичко. Знаеш ли колко души се обадиха тук снощи? Рурк искаше да остане при теб, затова помолих Съмърсет да ми разреши да дежуря на видеотелефона. Повярвай, че не смогвах да отговарям на обажданията.