Отчаянието отново я обзе и тя бавно се запъти към къщата. Ненадейно беше осъзнала, че копнее за прегръдките на Рурк. Той щеше да й помогне да преодолее всичко, да прогони демоните от миналото и настоящето.
Почувства, че сълзите й отново напират и се опита да се овладее. Плачът я изморяваше. Единственото й желание беше да се притисне до съпруга си и да му позволи да я утеши, да й каже, че всичко ще бъде наред.
Когато се озова във фоайето, установи, че старите й маратонки бяха подгизнали, а джинсите й бяха мокри почти до коленете. Беше излязла без якето си и топлината, която я лъхна, я накара да се олюлее.
Съмърсет мълчаливо е наблюдаваше. Неодобрително стискаше устни, очите му бяха потъмнели от тревога. Сетне се престори на възмутен и с надменно изражение пристъпи във фоайето.
— Покрита сте с кал и сте мокра до кости — презрително промърмори. — Погледнете какви локви станаха в коридора. Изобщо не милеете за собствения си дом.
Очакваше обичайния гневен изблик и поток от нецензурни думи, ала Ив безмълвно се взираше в него и сърцето му за което тя твърдеше, че е от камък ненадейно се сви от мъка.
— Извинявай… — Ив разсеяно се втренчи в краката си. — Не се досетих… — Хвана се за перилото, машинално установи, че е студено като лед, и бавно се заизкачва по стълбата.
Съмърсет, който беше смаян от поведението й, изтича до устройството за комуникации.
— Рурк, лейтенантът току-що се прибра. Излязла е без горна дреха. Изглежда ужасно.
— Къде е сега?
— Качва се по стълбището. Слушай, случи се нещо страшно. Нарочно я оскърбих, а тя… тя ми се извини. Трябва да предприемем нещо.
— Сега ще се погрижа за нея.
Рурк излезе от кабинета си и се отправи към спалнята. Щом видя съпругата си, която беше пребледняла като платно и цялата трепереше, загрижеността му беше изместена от гняв. Каза си, че е крайно време да накара Ив да се осъзнае, затова й извика:
— Какво си въобразяваш? Държиш се като дете.
— Излязох да се поразходя. — Ръцете й бяха толкова премръзнали, че не можеше да свали маратонките си. — Исках да подишам чист въздух.
— Излязла си без палто. Значи следващата точка от великия ти план е да се разболееш.
Ив смаяно го изгледа. Беше се прибрала, копнееща за прегръдките и ласките му, а той й крещеше като на непослушно дете.
— Исках да подишам чист въздух — безпомощно повтори тя.
— Виждам, че си успяла! — сопна се Рурк, а мислено добави: „Господи, ръцете й са ледени!“. Преодоля желанието да стопли дланите й с целувки и се отдръпна. — Отивай под душа и пусни врялата вода, както всъщност имаш обичай.
Ив едва не заплака, но безмълвно се подчини. Пасивността й го раздразни още повече. Когато чу плискането на водата, затвори очи и се замисли. „Остави я да потъгува“ — беше казала Майра и беше добавила, че той ще усети кога е настъпил моментът да помогне на съпругата си. Ив беше страдала достатъчно — крайно време беше да се вземе в ръце.
Поръча бренди за себе си и за нея и апатично отпи от чашата си, докато чакаше Ив да се появи.
Тя излезе по хавлия от банята и Рурк реши да не губи нито минута.
— Мисля, че е време да поговорим за възможностите ти.
— Възможности ли?
— За онова, което трябва да направиш. — Подаде й чашата и отново се настани в креслото. — Имайки предвид образованието ти и богатия ти опит, реших, че най-добре е да се занимаваш с частна охранителна дейност. Знам на какво си способна, ето защо ти предлагам да си избереш предприятие, в което да работиш.
— Какво? Да работя за теб ли?
Той иронично повдигна вежда.
— Гарантирам, че ще получаваш много по-голяма заплата и че няма да скучаеш. — Облегна се назад и с престорено безразличие продължи: — Това ще ти позволи да разполагаш с повече време и най-вече да пътуваш повече. Ще ме придружаваш служебно по време на пътуванията ми, следователно разрешението на въпроса е благоприятно и за двама ни.
— Не търся работа, Рурк.
— Така ли? Значи съм се заблудил. Ако си решила да преустановиш работа, ще обсъдим други възможности.
— За какво говориш? — Тя машинално разроши косата си. — В момента не ми се мисли за нищо.
— Например да си имаме дете — невъзмутимо продължи Рурк.
Ив рязко се обърна и брендито се изплиска от чашата й.
— Какво каза?
— Успях да привлека вниманието ти — промърмори той. — Мислех, че още не му е дошло времето, но при сегашните обстоятелства не е зле да се заемем с това.
Ив недоумяващо го изгледа, питаше се дали го е разбрала правилно.
— Да не си се побъркал? Наистина ли искаш да родя?
— Ами… това е традиционният начин да създадеш семейство.