— Първо трябва да открием мотива… — Той враждебно погледна към Рурк. Не се доверяваше на странните сини очи, които сякаш го пронизваха. — В служебните си рапорти, както и в дневниците си Бауърс обвинява теб и определени служители от нюйоркската полиция. Твърди, че… че си им предлагала секс, за да напреднеш в кариерата.
— Смяташ ли, че съм способна да предлагам „сексуални услуги“ в замяна на каквото и да било? — Ив говореше спокойно, дори иронично, макар това да й струваше неимоверни усилия. — Години наред отблъсквах и твоите предложения.
Бакстър се изчерви и изпод око погледна към Рурк, който пъхна ръце в джобовете си и свирепо го изгледа.
— Престани, Далас. Много добре знаеш, че това са обичайните закачки.
— Знам — отговори Ив и си помисли без капчица злоба, че понякога той беше голям досадник. Ала беше добър професионалист и почтен човек. — А това е необичайна ситуация. Но да се върнем към въпроса: никога не съм предлагала секс, за да получа по-добри оценки при обучението си или по-висока длъжност. Честно заслужих значката си и я… уважавах, докато не ми я отнеха.
— Ще я получиш обратно.
— И двамата с теб знаем, че това не е сигурно. — Мъката накара сърцето й да се свие и очите й да се насълзят. — Все пак имам по-голям шанс, ако откриеш кой и защо е убил Бауърс. Ето защо ще ти съдействам.
— Прекрасно. Спомена, че не си я спомняш от академията, но в продължение на дванайсет години тя е описвала подробно случаи от живота ти, следователно помежду ви трябва да е имало контакт.
— Повтарям, че дори не я познах, когато я видях. Не мога да обясня как е научила всичко това.
— Тя твърди, че знае за случаи, когато си подправяла веществените доказателства, подвеждала си свидетелите или си подправяла рапортите, за да приключиш по-бързо дадено разследване и да заслужиш похвала.
— Обвиненията й са безпочвени. Държа да видя доказателствата. — Гневът постепенно я завладяваше, очите й заблестяха като стоманени остриета. — Могла е да напише каквото й хрумне — например, че е била любовница на Рурк, че му е родила шест деца и че отглежда ловджийски кучета в Кънектикът. — Къде са доказателствата, Бакстър? — Приведе се към него, тъгата й беше заместена от обидата. Не мога да направя нищо, освен да отричам до край. Дори не мога да й поискам обяснение, защото някой се е погрижил да я очисти. Бауърс вече не може да бъде официално разпитана, порицана или наказана. Запитал ли се е някой защо е била убита така, че обвинението да падне върху мен точно когато разследвам серия от убийства, които хора от висшите обществени кръгове искат да потулят?
Бакстър понечи да й отговори, после въздъхна и промърмори:
— Знаеш, че нямам право да обсъждам с теб служебни въпроси.
— Така е, но не можеш да ми попречиш да предполагам. — Тя стана и нервно закрачи из кабинета. — Нима мислиш, че като взеха значката ми са отнели способността ми да мисля? Ако някой е искал да ми създаде неприятности, Бауърс му е била поднесена като на тепсия. Трябвало е само да задълбочи омразата й към мен, докато съзнанието й напълно се обърка, сетне да я убие по особено жесток начин и да направи така, че да заподозрат мен. И ето, че съм отстранена не само от разследването, но и от полицията. Започва ново разследване, а отделът е обект на нападки от страна на медиите. Обвиненията в корупция и сексуални извращения ще забавят работата на ченгетата и ще дадат възможност на онзи, който реже жертвите си на парчета, да прикрие следите си. — Рязко се извърна към Бакстър и продължи: — Ако искаш да откриеш виновника, прегледай информацията, която съм събрала и намери връзката. Сигурна съм, че има такава и че Бауърс е била обикновена пионка, от която се отърваха, когато стана непотребна. Повярвай, тя не ме интересуваше. — За пръв път в гласа й прозвуча съжаление. — Убиецът също не се интересувал от нея, а от мен.
— Разследването продължава — напомни й Бакстър. — Фийни е заел мястото ти.
Ив се замисли, после кимна.
— Той не е влизал в плановете на престъпника.
Останалата част от разпита беше формална — стандартни въпроси и стандартни отговори. Ив се съгласи на следващия ден да се подложи на детектора на лъжата. След като Бакстър си отиде, тя се постара да забрави неприятното преживяване, което й предстоеше.
— Справи се прекрасно — отбеляза Рурк.
— Колегата беше много мил. Личеше си, че ме разпитва против волята си.
— Може би трябваше да му се извиня, задето го ударих — усмихна се той. — Но щях да го сторя против волята си.
Ив се засмя, въпреки че изобщо не й беше до смях.
— Бакстър е добро ченге. Точно такива са ми необходими в момента. — Това я подсети за Пийбоди и побърза да й се обади по личния видеотелефон.