— Лейтенант! — По лицето на сътрудничката й се изписа неописуемо облекчение, сетне очите й потъмняха — беше загрижена и изпитваше чувство за вина заради случилото се с Ив. — Как сте?
— Не съм в най-добрата си форма. Слушай, имаш ли време да обядваме заедно?
— Да обядваме ли?
— Точно така. Ето защо се свързах с теб по личния ти видеотелефон. — Ив говореше бавно и се надяваше сътрудничката й да успее да разгадае посланието, скрито между редовете. — Имам още една молба — ако е възможно, да обядваме у дома. Можеш да доведеш няколко гаджета. Но ако ми откажеш, няма да ти се разсърдя.
След броени секунди Пийбоди отвърна:
— Умирам от глад. Ще открия моите приятелчета и след по-малко от час ще бъдем у вас.
— Ще се радвам да те видя.
— Аз също — промърмори сътрудничката й и прекъсна връзката.
Ив облекчено въздъхна, разкърши рамене, сетне се обърна към Рурк:
— Необходима ми е най-подробна информация за личния живот на Бауърс, както и всичките й служебни рапорти и дневници. Трябва да проникна в компютъра на Бакстър и да разбера какво е научил досега. Искам докладите на съдебния лекар, на „метачите“ и записите на разпитите. — Съпругът й мълчаливо я наблюдаваше, а тя продължи да говори, докато кръстосваше просторния кабинет: — Изтрили са данните, които бях събрала по време на разследването. Трябва да ги възстановим. Интересувам се и от данните, до които се е добрал Фийни, след като ме изхвърлиха. Не желая да го принуждавам да ми изпрати копие от тях и без това ще го помоля за услуга, която е в разрез с моралните му убеждения — да открие всичко, свързано със самоубийството на Уестли Френд и кои са били най-близките му сътрудници.
— Случайно имам тази информация — обяви Рурк и се усмихна, когато тя се обърна и го изгледа. — Добре дошла обратно в света на живите, лейтенант. Липсваше на мнозина от нас.
Тя се приближи до него и пое протегнатата му ръка.
— Хубаво е да се върнеш. Рурк, независимо от изхода на разследването, от отдела може би ще решат, че е по-безопасно да не ме върнат на работа.
Без да откъсва поглед от лицето й, той нежно я помилва, сетне замасажира раменете й, за да я накара да се отпусне.
— От всичко това ще загубят само те.
— Каквото и да се случи, трябва да довърша започнатото. Не мога да изоставя мъртъвците, които виждам в сънищата си. Не мога да се откажа от професията, която спаси живота ми. Ще довърша делото си, а ако след това остана вън от полицията…
— Не мисли за това.
— Трябва да бъда подготвена за подобна възможност. — Погледът й беше спокоен, но в очите й се четеше страх. — Знай, че ще се справя, че няма отново да изпадна в депресия.
— Скъпа моя. — Той обърна лицето й с длани. — Щом сме заедно, всичко ще свърши добре, повярвай ми.
— Вярвам ти. Боже мой, ще стана мошеничка. А отгоре на всичко те правя мой съучастник.
Рурк страстно я целуна, после прошепна:
— Обещах, че винаги ще бъда до теб.
— Навярно ще ти достави огромно удоволствие да действаш против закона — промърмори тя. — Да започваме, нямаме време за губене. Можеш ли да направиш така, че от службата за компютърна охрана да нямат достъп до компютъра ми?
— Това риторичен въпрос ли е? — Той се засмя, прегърна я през кръста и тръгна към вратата между кабинетите.
Задачата му отне по-малко от десет минути. Ив се опита да прикрие възмущението си, но беше смаяна от умението му — пръстите му сякаш съблазняваха електронните устройства и ги караха безусловно да му се подчиняват.
— Действай спокойно — обърна се той към нея.
— Сигурен ли си, че няма да разберат как съм проникнала в главния компютър на нюйоркската полиция?
— Ако продължаваш да ме обиждаш, ще се заема с моите играчки и ще те оставя сама да си блъскаш главата.
— Не бъди толкова чувствителен. Ако ме пипнат, ще прекарам доста години в затвора.
— Обещавам, че ще те посещавам всяка седмица.
— Няма, защото ще обитаваш съседната килия. — Рурк само се усмихна, а тя понечи да натисне някакъв клавиш. — Как да получа достъп до данните?
Той хвана ръката й, преди да е докоснала клавиатурата.
— Моля те, не пипай. Ти си абсолютна аматьорка. — Пръстите му затанцуваха по клавиатурата. Компютърът послушно се подчиняваше на командите, замигаха светлинки. Сексапилен женски глас обяви, че прехвърлянето на данните е приключило.
Ив учудено вдигна вежда.
— Това пък какво беше?
— Щом ще работя с този компютър, предпочитам да контактувам с приятен женски глас.
— Има моменти, когато си същинско дете, Рурк. А сега изчезвай. Трябва да свърша много неща преди помощниците ми да пристигнат.