— Стига, Ейвъри! — Конвърс поклати раздразнено глава. — Група стари бойни кобили…
— Които вербуват и печелят за каузата си млади и способни нови командири — прекъсна го Холидей.
— … които са с единия крак в гроба — Джоел млъкна. — Имаш ли доказателства?
— Не достатъчно… но ако се поровим… могат да станат достатъчно.
— По дяволите, спри с тези недомлъвки.
— Между завербуваните има двайсетина имена от Държавния департамент и Пентагона — рече Холидей. — Хора, които дават разрешения за износ и които харчат милиони, които са им поверени и с чиято помощ, естествено, разширяват кръга на приятелите си.
— И на влиянието си — допълни Конвърс. — А как стои въпросът в Лондон, Париж, Бон, Йоханесбург и Тел Авив?
— Отново само имена.
— Доколко е сигурна информацията ти?
— Всички бяха там, видях ги с очите си. Стана случайно. Не знам колко са положилите клетва, но бяха там.
— Нов Райхстаг?
— По-всеобхватен. Световен Трети райх. Нуждаят се само от своя Хитлер.
— А каква е ролята на Делавейн?
— Може да си присвои някоя. Например на фюрер.
— Това е смешно. Кой би го приел сериозно?
— И преди са го вземали сериозно. Ти си видял резултатите.
— Това беше тогава, не сега. Не отговори на въпроса ми.
— Хора, които смятат, че тогава е бил прав. Не си прави илюзии, броят им е голям. Най-лошото е, че сред тях има няколко десетки с достатъчно пари да финансират неговите и собствените си психически отклонения, които, естествено, според тях не са никакви отклонения, а еволюция на съвременната история в правилна посока, след като всички други идеологии са рухнали безвъзвратно.
Джоел понечи да заговори, но млъкна, защото мислите му внезапно се отклониха.
— Защо не си се обърнал към някой, който може да ги спре?
— Към кого?
— Аз ли трябва да ти казвам? Разни хора в правителството. Като начало можеш да отидеш в Министерството на правосъдието.
— Ще ме прогонят от Вашингтон с подигравките си — заяви Холидей. — Нямам доказателства, както вече споменах. Разполагам само с имена и предположения. Не забравяй, че навремето бях хипи. Ще ми залепят отново този етикет и ще ми кажат да се разкарам.
— Но ти си бил адвокат на Делавейн.
— Което само усложнява проблема, защото вкарва в игра адвокатската тайна. Трябва ли да ти обяснявам всичко това?
— Връзката адвокат-клиент — Конвърс кимна. — Намираш се в тресавище, защото не можеш да отправиш обвинение. Докато не откриеш неоспорими доказателства срещу клиента си, че и в бъдеще ще върши престъпления, чието осъществяване ще бъде подпомогнато от мълчанието ти.
— Каквито доказателства нямам — прекъсна го калифорниецът.
— Тогава никой няма да може да възрази — добави Джоел. — Особено амбициозните адвокати в министерството, които не искат да отрежат пътищата си в случай, че го напуснат. Както каза, делавейновците имат своята подкрепа.
— Точно така — съгласи се Холидей. — А когато започнах да задавам въпроси и се опитах да се свържа с Делавейн, той отказваше да се срещне и да разговаря с мен. Вместо това получих писмо, че съм уволнен и че ако е знаел какво представлявам, никога нямало да ме наеме. „Докато храбри млади мъже откликваха на зова на родината си, вие сте пушил наркотици и сте сипел хули.“
Конвърс тихичко подсвирна.
— И смяташ, че не си бил в капан? Отказвал си му правни услуги за структура, която може да използва за всякакви намерения и цели в рамките на закона, а когато се е размирисало, ти се оказваш последният човек, който може да го прекрати. Той се увива със знамето на стар воин и те нарича отмъстителен страхливец.
Конвърс извади пакет цигари и ги поднесе на Холидей, но той поклати глава.
— В какво се изразиха адвокатските ти услуги спрямо него?
— Създадох една малка консултантска фирма в Пало Алто, специализирана във вноса и износа. Какво е разрешено, какво не е, какви са квотите и как да се добереш до хората във Вашингтон, които биха решили проблемите ти. Всъщност беше опит за създаване на лоби, което да залага на името му, ако някой си го спомня. По онова време ми се стори трогателно.
— Май спомена, че не е регистрирана — отбеляза Конвърс, докато си палеше цигарата.
— Тя не е тази, която гоним.
— Но нали точно там си получил първите си сведения? Оттам е изтекло нещо.
— Беше чиста случайност, която няма да се повтори. Всичко е толкова законно, че е юридически колос.
— Все пак предоставя някакво поле за действие — настоя Джоел. — Няма друг начин, ако това, което твърдиш, е вярно.
— Вярно е и наистина е поле за действие. Но няма нищо черно на бяло. Фирмата е само претекст за пътувания в чужбина, повод за Делавейн и хората около него да се появяват тук и там, да вършат законна дейност. Но докато са там, те се занимават с истинските си задачи.