— Това и очаквам от теб. Жак-Луи Бертолдие.
Матилон повдигна вежди в иронично смайване, като иронията беше в по-малка доза от смайването.
— Царят е напълно облечен — французинът тихичко се засмя. — Независимо дали някой твърди противното. Започваш от върха, както казват в Ню Йорк. Нямаш проблеми, mon ami, не е от хората, с които имам работа.
— Защо?
— Той се движи в среди на светци и воини. Воини, които искат да бъдат светци, и светци, които искат да бъдат воини. Кой има време за подобни фасади?
— Искаш да кажеш, че не го приемат насериозно?
— Не, не, напротив. Приемат го много сериозно хора, които имат времето и склонността да местят абстрактни планини. Той е стълб, Джоел, забит в героичен мрамор и напълно непоклатим. Един Дьо Гол, който никога не последва примера на оригинала, и някои съжаляват за това.
— Какво?
Матилон се намръщи и сви рамене.
— Не мога да твърдя нищо със сигурност. Бог ми е свидетел, че страната има нужда от някого и може би Бертолдие ще поеме кормилото и ще намери по-добър курс от този, който започнахме да следваме преди време, но моментът не е удобен. Елисейският дворец се е превърнал в кралски двор, а хората бяха уморени от императорски укази и царствени церемонии. Е, поне от тях се отървахме, но ги сменихме с блудкавите безцветни баналности на работническото кредо. Може би наистина е жалко, въпреки че той още може да го извърши. Започнал е изкачването си на Олимп на съвсем млада възраст.
— Не е ли бил част от ОАС? От бунтовниците на Салан в Алжир? Те бяха дискредитирани, наречени позор за нацията.
— Това е преценка, която днес дори интелектуалците неохотно признават, че подлежи на преразглеждане. Като се има предвид пътят, по който тръгнаха Северна Африка и Близкият изток, днес един френски Алжир би могъл да бъде силен коз — Матилон помълча и подпря брадичката си с ръка, смръщеното изражение се върна на лицето му. — По какви причини „Талбът, Брукс и Саймън“ биха се отдръпнали от Бертолдие? Може би в сърцето си е монархист, но, от друга страна, е олицетворение на честта. Държи се като кралска особа, дори е надут, но въпреки това е напълно приемлив клиент.
— Чухме някои неща — тихо проговори Конвърс и сви рамене, сякаш да намали достоверността на сведенията, получени от слухове.
— Mon Dieu, да не би да са жените? — възкликна Матилон със смях. — Няма ли най-сетне да пораснете?
— Не са жените.
— Какво тогава?
— Да речем, някои от неговите съдружници и познати.
— Надявам се, че правиш разликата, Джоел. Човек като Бертолдие може да подбира съдружниците, но не и познатите си. Където и да се появи, всички искат да станат негови приятели, а мнозина се гордеят с познанството си с него.
— Точно това искаме да разберем. Ще му спомена някои имена и ще видя дали наистина са съдружници или просто познати, за които не може да си спомни.
— Bien. Сега говориш разумно. Мога да ти помогна. Утре и вдругиден ще обядваме в „Л’Еталон Блан“. Сега е средата на седмицата и Бертолдие несъмнено ще реши поне един път да обядва там. Ако не утре, вдругиден.
— Мислех, че не можеш да припариш там.
— Сам не мога. Но познавам човек, който може, и той ще ни услужи, уверявам те.
— Защо?
— Иска да разговаря с мен на всяка цена. Страшен досадник е и за нещастие почти не говори английски. Знае само цифрите и фрази като „Прието. Край“, „шеста писта“ и други неразбираеми неща.
— Да не е летец?
— Бил е между първите пилоти, управлявали „Мираж“, и трябва да призная, че го е правил виртуозно, но не дава на събеседниците си да го забравят дори за миг. Ще ви бъда преводач, което поне ще ме освободи от грижата да търся теми за разговор. Знаеш ли нещо за „Мираж“?
— Реактивният самолет си е реактивен самолет — заяви Джоел. — Дърпаш лоста и излиташ. Защо толкова иска да разговаря с теб? Доколкото разбрах, е член на клуба.
— От най-запалените. Нашата фирма го представлява в един безнадежден процес срещу производител на самолети. Има собствен реактивен самолет и загубил крака си при аварийно кацане. Вратата не могла да се отвори и не успял да катапултира при достатъчно намалена скорост, за да избегне сблъсъка със земята.
— Не е натиснал нужния бутон.
— Твърди, че го е направил.
— В самолетите, дори да са френски, има поне две дублиращи системи, включително лост за ръчно задвижване.
— Осведомени сме за това. Но тук не става дума за пари, той е невероятно богат. Засегната е гордостта му. Евентуалната загуба би означавала да се поставят под въпрос летателните му умения.
— При кръстосания разпит под въпрос ще бъдат поставени и много други неща. Предполагам, че си му го изяснил.