— Ще се постарая.
— Бертолдие има резервация за обяд. На редовното си място — маса единайсет, до прозореца.
— А ние къде сме? — попита Джоел, като видя стиснатите устни на французина, изразяващи сдържан триумф.
— На маса дванайсет.
— Ако някога имам нужда от добър адвокат, ще ти се обадя.
— Много съм скъп. Хайде, както казват в прекрасните ви филми: „Ваш ред е, мосю Саймън.“ Изиграй ролята на Атила, но не преигравай.
— Знаеш ли, Рьоне, използваш прекалено изтъркани фрази за човек, който говори английски като теб.
— Английският език и американските фрази нямат нищо общо помежду си, Джоел, независимо дали са изтъркани или не.
— На много хитър се правиш.
— Аз съм. Ааа, monsieur Luboque, Serge, mon ami!
Третото око на Матилон беше забелязало появата на Серж Любок. Любок беше нисък и слаб. Физиката му навеждаше на мисълта за първите летци на реактивни самолети, за които ниското тегло и дребният ръст са били задължителни. Освен това на косъм се разминаваше с опасността да стане карикатура на самия себе си. Късите му, намазани с восък мустачки бяха прилепнали към миниатюрно личице със замръзнало изражение на леко враждебно пренебрежение, насочено едновременно към всички и никой. Какъвто и да е бил навремето, сега Любок беше позьор, който знаеше единствено да позира. Всичко бляскаво и вълнуващо бе погребано в миналото, останал бе единствено гневът.
— Et voici l’expert judiciaire des compagnies aeriennes9 — каза той, загледан в Конвърс, и протегна ръка.
— Серж е очарован да се запознае с теб и е сигурен, че ще можеш да ни помогнеш — обясни Матилон.
— Ще направя всичко, каквото мога — заяви Конвърс. — И ме извини, че не говоря френски.
Адвокатът очевидно го направи и Любок сви рамене, без да спира да говори бързо и неразбираемо, като повтори няколко пъти думата anglais10.
— И той се извинява, че не говори английски — преведе Матилон и добави с лукав поглед: — Мосю Саймън, ако той лъже, ще ни изправят до онази украсена стена и ще ни разстрелят.
— Изключено — усмихна се Конвърс. — Има опасност палачите ни да повредят медалите и да изпотрошат снимките. Всички знаят колко лоши стрелци са французите.
— Qu’est-ce que vous dites?11
— Monsieur Simon tient а vous remercier pour le déjeuner12 — заговори Матилон, като се обърна към клиента си. — Il en est très fier car il estime que l’officier frainçais est l’un des meilleurs du monde13.
— Какво му каза?
— Обясних му — адвокатът отново погледна Конвърс, — че за теб е чест да дойдеш тук, тъй като вярваш, че френските военни и особено висшият им състав са най-добрите в света.
— И са не само лоши стрелци, но и отвратителни летци — отбеляза Джоел и кимна с усмивка.
— Est-il vrai que vous avez participé а nombreuses missions en Asie du Sud?14
— Моля?
— Иска да потвърдиш, че наистина си Атила на небето и че си имал много летателни мисии.
— Съвсем малко са — отвърна Джоел.
— Beaucoup15 — рече Матилон.
Любок отново заговори бързо и още по-неразбираемо. Щракна с пръсти към стюарда.
— А сега какво каза?
— Би желал да ти разкаже за собствените си подвизи, естествено, в интерес на делото.
— Разбира се — съгласи се Джоел. Усмивката беше като залепена на лицето му. — Лоши стрелци, отвратителни летци и непоносими егоцентрици.
— Забравяш храната, жените и несравнимото ни разбиране за живота.
— На френски има много изразителна дума, една от малкото, които научих от бившата си жена, но не смятам, че е уместно да я употребя — усмивката му вече бе циментирана.
— Вярно, бях забравил — отвърна Матилон. — Двамата с нея си говорехме на notre belle langue16, това толкова те дразнеше. Но не споменавай думата. Помни за стимула на съседната маса.
— Qu’est-ce que vous dites encore? Notre belle langue?17 — заговори Любок. До него стоеше стюардът.
— Notre ami, monsieur Simon, suit un cours a l’école Berlitz et pourra ainsi s’entretenir directement avec vous18.
— Bien!19
— Какво?
— Обясних му, че би искал да научиш френски по системата на Берлиц, за да можеш да обядваш с него винаги когато идваш в Париж. Трябва само да му се обаждаш. Кимни, магаре такова.
Конвърс кимна.
Разговорът продължи в същия дух. По време на аперитива Серж Любок взе думата и започна да възхвалява войнските си качества, Матилон превеждаше и съветваше Джоел какво изражение да придава на лицето си и какво да отговаря.
Най-сетне Любок кресливо описа катастрофата, която му беше струвала левия крак, и очевидните дефекти на самолета, за които смяташе, че трябва да бъде компенсиран. Конвърс си придаваше вид на състрадание и негодувание и предложи да напише юридическо мнение за пред съда, основано на опита му като пилот на реактивен самолет. Матилон преведе, Любок засия и нададе цяла поредица от гърлени гласни, които Джоел прие като благодарност.
13
Много е поласкан, защото за него френските военни са най-добрите в света (фр.). — Бел. пр.
18
Нашият приятел господин Саймън посещава езикови курсове към школата „Берлиц“ и по този начин ще може да общува директно с вас (фр.). — Бел. пр.